Интересът към балотажа сред сънародниците ни зад граница е по-нисък в сравнение с изборите преди една седмица.
Разкритите секции зад граница са 750, най-много – в Обединеното кралство – 132 и в съседна Турция – 126.
По-слаба активност се наблюдаваше в ранните часове при гласуването на българските граждани в балотажа за президент и вицепрезидент във Великобритания. Известен проблем бе създаден от неодобрението от страна на ЦИК на предложения на изборните доброволци за промяна на секционни членове.
Активността е по-слаба от миналата неделя. Секцията в лондонския квартал "Ричмънд" например не регистрира нито един гласоподавател през първия час след отварянето, предава кореспондентът на БНР в Обединеното кралство. В "Баркинг" картината бе по-различна. Тук има добре зареден български магазин и сънародниците ни явно обичат да съчетават полезното с приятното. Тук до 15.30 българско време вече бяха гласували между 700-800 души, малко повече отколкото на 14 ноември.
Очакванията по принцип са, че повече хора ще дойдат в по-късните часове. Поради часовата разлика секциите на Острова ще затворят в 22.00 часа българско време. По-рано от Мрежата на българските доброволци съобщиха, че 52 подадени от тях предложения на 17 и 19 ноември към ЦИК за промяна на секционните членове не са били одобрени и това е създало известно напрежение с окомплектоването на СИК, но няма информация някоя от 132-те секции, рекорден брой в чужбина, да не е отворила врати и да не обслужва гражданите.
В 9 часа (българско време) приключи гласуването в най-рано отворилата секция за балотажа – в град Крайстчърч, Нова Зеландия, съобщи МВнР. Последни ще затворят изборните секции в американските щати Калифорния, Аризона и Невада, както и на Западното крайбрежие на Канада – в 6 часа българско време в понеделник.
Заради часовата разлика изборните секциите във Великобритания, Ирландия и Исландия отвориха в 9 ч. българско време.
В Испания изборният ден започна в 7 часа местно време. Последни отвориха секциите на Канарските острови заради часовата разлика. В Барселона отново има 2 избирателни секции в сградата на Генералното консулство, а заявление за гласуване в града са подали 236 души. Очаква се висока активност, след като на първия тур на изборите гласа си дадоха 15 159 сънародници. През 2016 година до урните стигнаха 11 282 български граждани. На първия тур за двойката Румен Радев – Илияна Йотова гласуваха 9 304 души, което е 62.18% от действителните гласове. За Атанас Герджиков бяха дадени 2 526 гласа или 16.88 на 100 от гласовете. От всички гласували 363 отбелязаха, че не подкрепят никого, а 196 бяха недействителните гласове.
В Кипър изборният ден започна навреме и протича безпроблемно. Пред секциите има желаещи да дадат своя глас, а след 10.00 ч. започнаха да се образуват и опашки. В най-голямата секция на острова – посолството в Никозия, до 10.00 ч. преминаха 120 души. Идват и хора, които не са гласували на първия тур, съобщи за БНР председателят на избирателната комисия Снежана Георгиева. Работят 7 секции, разкрити във всички градове, където живеят големи групи наши сънародници. В 5 от тях вотът е машинен. По две устройства са инсталирани в двете големи секции – в Никозия и в Лимасол. Три секции са с по една машина, а в двете най-малки гласуват с хартиени бюлетини. На първия тур в изборите за президент и вицепрезидент в Кипър гласуваха 2284 българи.
Без сигнали за нарушения протича изборният ден на територията на Русия. Българските граждани гласуват в 4 секции. Две в Москва – в посолството и в Българския център на промишлеността – и по една в консулствата на страната ни в Санкт Петербург и Екатеринбург. Председателят на секционната избирателна комисия в посолството Димитър Георгиев съобщи за БНР, че се отчита спад на избирателната активност в сравнение с първия тур на изборите за президент и вицепрезидент.
"Изборният ден започна в 7.00 ч. Московско време. Протича в нормална обстановка и добра организация. Нямаме постъпили жалби, инциденти или други необичайни събития, засягащи изборния. Общият брой на гласоподаватели към 11 часа е 60 души. За сравнение с избирателната активност спрямо миналата неделя се отчита спад с около 30 на сто".
И в четирите секции се гласува с хартиени бюлетини. Около 200 наши сънародници в Русия са подали електронни заявления за гласуване. Онези, които не са го направили, но искат да упражнят правото си вот, трябва да попълнят декларация на място и да представят валиден документ за самоличност, след което ще бъдат включени в списъците. На първия тур на изборите за президент и вицепрезидент Румен Радев и Илияна Йотова получиха 350 гласа. За Анастас Герджиков и Невяна Митева гласуваха 49 души.
В Гърция българските граждани имат възможност да гласуват в 26 секции. Няма нарушения. Изборният ден протича при спазване на всички мерки. В Атина постоянно пристигат избиратели пред седемте секции. На остров Крит гласуват и в петте секции, открити на удобни за избирателите места. В секциите в Патра, Нафплио и Лариса активността е засилена. В Северна Гърция гласуват и туристи, предимно в Кавала и Комотини. В Солун пристигат българи от Халкидики, където на последния вот не беше открита избирателна секция. Пред генералното консулство има опашка от чакащи да участват във вота. Българи от остров Тасос се организираха и гласуват в Кавала. Във вота участват както постоянно живеещи тук българи, така и сезонни работници, студенти, туристи и моряци от български кораб. Избирателната активност е по-ниска, в сравнение с парламентарния вот. По традиция в Гърция гласуват по-активно в ранните следобедни часове. Медиите отразяват балотажа с репортажи и информация от София.
Балотаж в условията на рекордна заболеваемост в Германия. В страната има 40 секции, в които може да се гласува машинно и на хартия. Две са в Лайпциг – в кметството на града. В 600-хилядния град и околностите живеят около 2 000 българи. Всички материали и техника пристигнаха безпроблемно ден по-рано, каза за БНР председателят на едната от секционните избирателни комисии – Росица Комитова.
"Юли месец избирателната активност беше много по-слаба от април. През април месец в Лайпциг имаше опашки от желаещи да дадат вота си, което се дължеше на това, че много хора бяха в България през лятото", допълни за "Хоризонт" Росица Комитова, която живее от 18 години в Германия..
По думите ѝ българите в Германия имат слаб интерес да гласуват.
„За много българи, които живеят в Лайпциг, знам, че искат да се върнат в България. Те очакват положението да се подобри, в който и да е смисъл. Българите в чужбина играят много голяма роля с вота си, но тези, които се връщат обратно – тези, които за малко се връщат също променят нещо", допълни Комитова.
В Белгия секциите остават 15, а в Люксембург – 2. Машините в Гент и Антверпен са с по 1 по-малко заради по-малкия брой гласоподаватели миналата неделя.
Спокойно и без особена активност протича гласуването в Белгия. В постоянното представителство на България в ЕС, където обикновено се събират най-много избиратели, вотът протича вяло. Пред секциите чакат по двама-трима души. Секциите са 6 в Брюксел, по две в Гент и в Антверпен и по една във Варегем, Льовен, Маасмехелен и Хаселт. Освен в Гент и в Антверпен, машинно гласуване ще има и в постоянното ни представителство в Брюксел. На изборите миналата неделя вота си дадоха 4700 души в Белгия спрямо 3700 на парламентарните избори през юли, а в Люксембург – 840 срещу 650 през юли. Не се очакват проблеми с формирането на секционните комисии или с организацията на гласуването като цяло.
В Съединените Щати в 14 часа българско време отвориха врати секциите по Източното крайбрежие.
На балотажа в САЩ се гласува в същите 55 секции, на които се гласуваше на изборите 2 в 1 миналата седмица. В 8 може да се гласува с машинa – в столицата Вашингтон, в Ню Йорк, Атланта, Сиатъл и в района на Чикаго и Лас Вегас. На едно от местата – Сейнт Луис, ще се гласува с бюлетини, разпечатани на място. До разпечатването на бюлетини на място се стигна според ЦИК “поради невъзможността да бъдат доставени навреме заради кратките срокове и големи разстояния.”
По-рано източници на БНР изразиха притеснение, че забавянето на доставките по принцип заради пандемията от Covid-19 би могло да забави и бюлетините като до последно в САЩ имаше опасения за пристигането им в четири от 55-те секции. На изборите преди седмица броят на гласувалите в САЩ българи надмина 11 500 и подобри рекордното високата активност от около 10 500 на вота през април.
Нашите сънародници могат да гласуват в 68 държави по света. Разкрити са 749 секции.
Интересът към балотажа е по-нисък в сравнение с изборите от преди седмица.
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
В седем часа местно време започна изборният ден във Великобритания, където секциите са най-много зад граница – 132, 46 от тях в Лондон.
"В българското школо "Васил Левски" в Баркинг има 4 избирателни секции. Гласуването е нормално. Хората са малко по-малко от миналия път, но все пак имаме избиратели и всичко, е наред", каза Милена Везенкова.
ГЕРМАНИЯ
В Германия на балотажа гласуват в усложнена Ковид-ситуация. Там са разкрити 82 секции. Нямаме проблеми с машините и бюлетините, но избирателната активност е много ниска, казват от една от секциите в Берлин.
"Изборният ден в Берлин започна точно в 7 часа. До момента избирателната активност в четирите секции, които се намират в посолството е изключително ниска. Също така, колегите, които са в западен Берлин съобщават, че и в техните 3 секции избирателната активност е ниска", каза Катя Костова, председател на СИК – Берлин.
Повече хора се стекоха в секциите в следобедните часове и избирателната активност на българите в Германия се изравни с тази от преди седмица.
БЕЛГИЯ
Сънародниците ни, които живеят и работят в Белгия, гласуват в 15 секции в цялата страна.
"Гласуването мина много бързо, безболезнено. Всичко беше наред. Дано вече да е последно, защото ще трябва да ни плащат бензина, че идваме от много далече", казва избирателка.
"Вече мисля, че има повече яснота какво искаме българският народ. Така че се надявам наистина да бъдат последните избори", каза избирател.
ЛЮКСЕМБУРГ
Две секции са разкрити и в Люксембург. До ранния следобед избирателната активност и в двете държави е била ниска.
