След проведения Национален съвет за тристранно сътрудничество, на който бяха обсъдени трите законопроекта за изменение в данъците – върху добавената стойност; за корпоративното подоходно облагане и за акцизите и данъчните складове, от КНСБ обявиха, че подкрепят измененията в последните два предложени закона, но не и промяната в Закона за данъка върху добавената стойност.
Така Националният съвет за тристранно сътрудничество, който се бе събрал днес (6-и декември в сградата на Министерския съвет), не постигна съгласие за удължаването на диференцираното намаляване на ДДС до края на пандемията.
Промяната предвиждаше да се удължи мярката за диференцирано ДДС за ресторантьорския и хотелиерския бизнес, но според КНСБ това ощетява държавния бюджет, тъй като до момента вече 250 млн. лева са изгубени и с удължението ще бъдат изгубени още толкова милиони – общо половин милиард, който няма да отиде при потребителите, а в бизнеса.
"Нашата теза винаги е била, че бизнесът трябва да бъде подкрепян през разходни политики, а не през приходни. Защото ДДС е данъкът върху потреблението, а целта трябва да бъде да се намали крайната цена на стоките и услугите" – заявяват от КНСБ. Синдикалистите със задоволство отбелязаха, че са получили уверение от социалния министър Гълъб Донев, че ще получат Законопроекта за държавния бюджет (общо около 300 страници) в срок – седем дни преди обсъждането му в Националния съвет за тристранно сътрудничество – нещо, което не се е случвало предишни години.
От КТ "Подкрепа" също обявиха, че не подкрепят предложените промени в Закона за данъка върху добавената стойност. "Това означава намален ДДС върху вино и бира, но не и върху стоки от първа необходимост" – коментира Ваня Григорова. Тя добави, че от четири години КТ "Подкрепа" искат намаляване на ДДС върху стоките от първа необходимост, а от Министерството на финансите им отговарят, че това означава редуциране на приходите в бюджета с 1.250 млрд. лева, които няма откъде да се компенсират. От КТ "Подкрепа" предлагат два варианта. Първият – през премахване или намаляване на максималния осигурителен доход; Втория – през увеличаване на корпоративния данък, още повече че България се е ангажирала с увеличението му за корпорациите, които формират оборот над 750 млрд. евро.
