Не е лесно още в първите си часове в Народното събрание депутатите да сътворят грандиозен скандал. Но ето че и това се случи при опитите им да обуздаят най-вече енергийните цени. Идеята за въвеждане на мораториум върху тях е като да се опиташ да обуеш панталон през главата. Горе-долу такъв ще е ефектът върху целия енергиен сектор – едни ще се свият, други ще се опитат да промушат някак глава, битовите потребители на първо време сигурно ще са доволни, а най-потърпевши ще са енергийните дружества. При едно замразяване на цените именно от тях ще дойде свежият кеш, с който да се покриват разликите между пазарна и замразена цена. Впрочем дали думата мораториум е добре дошла на финансовите и енергийните пазари?
"Служебниците" изненадващо "хвърлиха" 42 млн. евро в бившата банка на СИВ
Служебният премиер Стефан Янев изненадващо свика извънредно заседание на Министерския съвет на 12 декември, неделя, преди да предаде управлението на редовния кабинет на четворната коалиция в понеделник. Именно на това свое последно заседание служебното правителство реши България да увеличи вноската си в Международната инвестиционна банка с 42 млн. евро. Вносител на решението беше министърът на финансите Валери Белчев. Заделената сума е част от програмата за увеличаване на капитала на банката, която до неотдавна бе базирана в Москва, а отскоро е в Будапеща. След тази поредна вноска страната ни ще стане втория по големина акционер в банката. Най-големият акционер е Русия с 47.96% от акциите в капитала, следвана от Унгария – 17.5 на сто.
Ресурсите отиват при Даниел Лорер, старите батаци – при Нинова
Като вицепремиер и министър на икономиката и индустрията Нинова поема отговорността за оцеляването на военната ни промишленост. В новото си амплоа тя става председател на междуведомствената комисия за експортен контрол на продукти, свързани с отбраната. А като се има в предвид колко "усилия" положиха предишните управляващи да обезоръжат оръжейната ни индустрия, работата й в тази посока далеч не се очертава като лека. Другият министър – Даниел Лорер, на който Петков възлага надежди за изграждане на икономика с висока добавена стойност, ще трябва да намери стимули за иновациите и за развитие на човешкия капитал, така че у нас да "никнат" високоплатени работни места.
Новото правителство начело с Кирил Петков идва на власт, натоварено с големи надежди и очаквания. Те се подсилват допълнително от непрестанните бодри обещания на премиера и министрите му как за три или шест месеца ще бъде направено първо, второ, трето, четвърто. И тъй като Петков даде заявка, че кабинетът има амбицията да изкара цял 4-годишен мандат, човек неволно започва да се пита: ами след като ще свършите всичко и ще оправите държавата за шест месеца, какво ще правите останалите три и половина години? Това в рамките на шегата. А сега сериозно. Факт е, че министър-председателят и неговите съратници от "Продължаваме промяната" се изхвърлят малко повече в обещанията и особено в сроковете за осъществяването им.
Обществени поръчки на „БДЖ – Пътнически превози“ (БДЖ-ПП) увиснаха между прокуратурата и съда и засега изглежда, че още дълго ще висят. В края на предпоследния си работен ден – петък, 10 декември, бившият министър на транспорта Христо Алексиев публично обяви, че е изпратил в прокуратурата два одитни доклада на големи обществени поръчки, сключени от БДЖ-ПП за поддръжка на мотриси и за модернизация на вагони. От едната от фирмите изпълнителки пък веднага заявиха, че завеждат дело срещу министъра в съда.
Преди пет години в БАНКЕРЪ предложихме да се дискутира темата как би изглеждала държавната власт без Бойко Борисов и ГЕРБ. Днес това е факт, вероятно необратим. Темата е интересна по няколко причини. Първо, опозицията е неизменна част от всяко демократично управление и от начина, по който тя изпълнява функциите си на коректив, зависи в немалка степен крайният практически резултат от упражняването на властта. Второ, отношението между управляващи и опозиция е лакмус за способността на едно общество да обсъжда и намира продуктивен баланс на интересите между мнозинство и малцинство. Накрая, излизането в опозиция е едновременно шанс и изпитание за всяка управлявала партия.
Влизането в ОИСР е най-важната мисия на държавата. Това е по-важно от въвеждането на еврото. Влизането в ОИСР не е въпрос на подаване на заявление, то означава предварително да са направени основни реформи – както правни, така и икономически. Да има ясни правила в бизнеса, което гарантира нормална бизнес среда и което дава сигурност на финансови и стратегически инвеститори да вложат ресурси в България. Финансовите и стратегическите инвеститори имат квоти само за държави, членуващи в ОИСР. Ако България стане член на организацията, това предполага идването на такива инвеститори. А освен пари те внасят култура, мениджмънт и обучават българи в най-съвременни умения. Икономистът Васил Караиванов пред БАНКЕРЪ.
Същественият ръст на брутния премиен приход през първите шест месеца на 2021 г. по застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд, се дължи на относително ниската му абсолютна стойност към средата на 2020 г., като очакваме той да се забави поради изчерпване на този базисен ефект. Въз основа на тези данни не може еднозначно да се направи заключението, че пандемията е основната причина за този ръст, като има и други фактори, които влияят неизолирано върху тази динамика, а именно търсенето на алтернативни дългосрочни инвестиции в условията на ниски лихвени равнища, в комбинация със застраховка "Живот", както и засиленото предлагане на този вид застраховка. Владимир Савов – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, пред БАНКЕРЪ.
Освен бюджета, друг фактор на корупцията в министерството на културата са назначенията в културните институти в чужбина. Поставя се човек, който не става за нищо и интересът какво се случва в съответния културен център спира. Но пък натам като гости се насочват посветени приятели. Може да се изпрати и група от хора, която да се нарече фестивал на българското еди-какво-си. С пътни, дневни и квартирни. И радостта от местните кухня и вино. От своя страна този институт извършва услуги в посока към министъра. Под всякаква форма. Проф. Велислав Минеков пред БАНКЕРЪ.
