Всички обичаме да пътуваме – из страната, в съседните страни или по-далече. Някои обаче предпочитат по-екстремни преживявания.
Преди дни старозагорските алпиниски Калин Иванов, Пламен Димов и Павел Цонев се завърнаха след успешната си експедиция за покоряването на високия 6000 м връх Ухуру в планината Килиманджаро в Танзания.
Изкачването беше в памет на алпиниста Атанас Скатов, който остана завинаги в полите на планината Каракорум при неуспешен опит за изкачване на връх К2, и включваше 14 любители алпинисти от цяла България.
Килиманджаро е планински масив в Североизточна Танзания, близо до границата с Кения, която преминава по северното и източното подножие на планината. Той е образуван от три изгаснали вулкана – Шира, на запад с надморска височина 3962 м, Мауензи на изток с височина 5149 м и геоложки най-младият Кибо, разположен между тях, чийто най-висок връх Ухуру (на танзанийски – „Свобода“) има височина 5895 м и е най-високата точка в Африка.
Върхът е с това име от 1961 г., когато Танзания обявява своята независимост. Надморската височина е измервана многократно от 1889 година насам. С помощта на GPS измервания през 2008 година е измерена височина 5892 метра.
Освен като най-високата планина на континента, Килиманджаро е известен и със своята ледникова шапка, която прогресивно намалява от началото на ХХ век и е възможно да изчезне напълно през следващите десетилетия. Причина за това са намалелите снеговалежи, обяснявани както с глобалното затопляне, така и с обезлесяването. Така въпреки важната роля на създадения през 1973 година национален парк „Килиманджаро“, горският пръстен около планината продължава да се стеснява. Районът на Килиманджаро е обитаван от скотовъдците масаи на север и запад, които използват планинските ливади като пасища за стадата си. От юг и изток пък живеят земеделците чага, които обработват все по-обширни части от предпланините.
След изненадващото откриване на планината от германския мисионер, пътешественик и изследовател на Африка Йоханес Ребман през 1848 година, Килиманджаро привлича вниманието на изследователи като германеца Ханс Майер и австриеца Лудвиг Путшелер. Те се изкачват до върха на планината през 1889 година, придружавани от своя водач Йоханас Киняла Лауво. През следващите години областта става предмет на съперничество между католически и протестантски мисионери, които се стремят да християнизират местното население. След десетилетия на германско, а след това и на британско управление, се формира обществен елит на етническата група чага, който е в основата на националното движение, довело до създаването на независима Танзания през 1961 година.
От средата на ХХ век Килиманджаро се превръща в емблематичен символ,
изобразяван в множество произведения на изкуството и върху различни търговски продукти. Планината е високо ценена от хилядите туристи, които я изкачват всяка година, наблюдавайки голямото разнообразие на нейната флора и фауна.
Климатът е екваториален планински. Сухите сезони са от януари до март и от юли до септември. През останалото време условията са като в Европа през зимата.
Въпреки че се намира в тропично-екваториалната климатична зона, едно от най-горещите места в света,
на върха на Килиманджаро има постоянна снежна покривка,
включваща ледниците Фуртвенглер и Ребман.
В региона се отглеждат кафе, банани и памук. Развит е туризмът, а също и животновъдството. Прочут е и сафари туризмът, който напоследък се е превърнал във фото сафари, тъй като убиването на животни е забранено.
През 1973 г. е създаден националният парк "Килиманджаро", отворен за посещения през 1977 г., който обхваща планината и околните екваториални гори. Целта му да опази Килиманджаро и уникалните растения и животни в региона. Паркът граничи с националния парк "Серенгети" и кратера Нгоронгоро, други защитени територии в Танзания, опазващи богато биоразнообразие.
Изкачвания
През 1861 и 1862 г. Карл Клаус дер Декен прави неуспешни опити да изкачи върха. На 6 октомври 1889 г. географът и алпинист от Лайпциг – Ханс Майер, и австриецът Лудвиг Пуртшелер, правят първото успешно изкачване на Килиманджаро.
Първото българско изкачване на върха е на 16 август 1967 г. от учителката Даринка Камбурова.
