Александър МАРИНОВ
Дали защото сме една от най-нещастните нации, а вероятно и поради редица обективни причини, ние, българите, не само трудно се радваме на доброто, но и сме крайно скептични, че то може да се случи точно на нас. В частност, самата идея за изненада се приема от мнозина по подразбиране като лоша новина. Впрочем това не е само наш ментален дефект – нека си припомним френската поговорка „Няма новини – това е добра новина”.
Тази наша особеност има редица обяснения, но едно от правдоподобните е, че – поне през последните десетилетия – големите обществени изненади (неочаквани промени) са ни сполетявали, а в по-малка степен са били продукт на нашите общи усилия. Като че ли се примирихме, че сме под властта на обстоятелствата, а те по правило са враждебно настроени към нас. Знаменитата реплика на футболния коментатор „Господ е българин!” е отдавна носталгичен спомен.
Ако се върнем 12 месеца назад, в края на миналата година, ще видим ясно, че мнозинството от българите не само бяха песимистично настроени към задаващата се нова 2021 г., но и се чувстваха безпомощни да променят хода на обществените процеси. Пандемията се завърна с нова сила, социално-икономическите проблеми придобиваха кризисен мащаб, а протестите срещу корумпираното еднолично управление на Борисов като че ли загубиха енергия и се обезвериха. Унинието идваше не от това, че правителството щеше да изкара пълния си мандат (вкопчването във властта всъщност довърши режима), а от неверието, че
България може наистина да изхвърли мутрите от властта.
Имаше и индивидуални и институционални изключения, но масовото настроение като цяло бе минорно.
Днес е извън всякакво съмнение, че година по-късно страната ни е съществено и необратимо променена. Да, със сигурност не толкова дълбоко и радикално, както биха искали повечето от нас, но променена в степен, която мнозина разглеждаха като непостижима. Изтичащата 2021 г. ни показа, че невинаги неочакваните неща са нещо лошо; още по-важно е, че получихме доказателства, че в недрата на нашето общество има енергия за напредък, вкл. в слоеве, които се приемаха за напълно отчуждени от публичния живот.
На пръв поглед голямата промяна, изглеждала неосъществима в близко бъдеще, бе отстраняването на Борисов и ГЕРБ от контрола върху изпълнителната и законодателната власт. Но тази нова реалност бе продукт на една друга, по-дълбока обществена трансформация – излизането на обществената сцена на ново поколение избиратели, което закономерно припозна и издигна ново поколение политици. Триумфът на новите партии – ПП, ИТН и „Изправи се, БГ” (въпреки провала на последните избори през ноември) бе резултат на неочакваното активизиране на досега „невидими” социални групи, нови не само в смисъла на по-млади, а и на носители на непознат обществено ангажиран модел на поведение.
Разбира се, реализмът изисква да подчертаем, че това е само началото. Имаме нови, достатъчно ясни и силни тенденции, но
все още главните резултати са в бъдещето.
Всяко ново нещо се ражда в мъки, трудно укрепва, а и невинаги оцелява. Никой нов политически субект не е обречен на успех. И все пак новата вълна избиратели и политици породиха достатъчно масово чувство, което почти винаги е било крайно дефицитно в нашето общество – чувството за надежда, оптимизъм и нарастващо доверие във възможността да бъдем почтено представлявани.
Следващата (а може би предшестващата) голяма изненада за мнозина бе съставът и енергичната дейност на първото назначено от президента Румен Радев за тази година служебно правителство. Видя се, че служебният кабинет, ако има ясни цели, поставени от държавния глава и воля да ги реализира, може да направи много за лечението на тежките болести на институциите и политическия живот. В това отношение имаше песимизъм, в някаква степен не без основание, ако си припомним служебния кабинет, назначен от президента през януари 2017-та. Но сега се видя, че за петте години на мандата си Радев не само устоя на бруталния натиск на останалите власти, а извлече всички нужни поуки от своите успехи и неуспехи. Мнозина очакваха от него да се впусне в партийно строителство подобно на един негов неблагополучен предшественик, но той избра нетрадиционен и видимо успешен подход. Просто даде път на достатъчно способни и мотивирани млади (а и не само млади) хора, споделящи неговото отношение към политиката – като служене на народа, а не златна възможност за обогатяване. Именно този ход (имащ своето начало в бурното лято на 2020 г.) накара мнозина да повярват, че в нашето общество има и личности, способни да правят политика по друг начин. Кълновете на надеждата и нарастващото упование в нашите сили бързо избуяха и родиха „реколтата на промяната”.
Третата позитивна изненада бе окончателното опровергаване на мита, че основните властови механизми в България се контролират от ДПС. В частност – че никой кандидат не може да спечели президентските избори, ако не се ползва с благоразположението на движението. Ако трябва да бъдем точни, това се видя още през 2016 г., когато (макар и в много различна обстановка) гласовете на ДПС нямаха съществена тежест за съкрушителната победа на Радев на втория тур. Но през ноември 2021-а пролича нещо по-важно – дори с масираното съдействие на турската държава и силна електорална подкрепа отвън
ДПС вече не е в състояние да бъде познатият балансьор.
Въпреки че по-сериозните анализатори отдавна говорят за важни процеси под видимо гладката повърхност на вътрешния живот на движението, сега се видя, че то губи позиции в редица региони. Всъщност сред избирателите на ДПС също се ражда ново поколение, което все по-трудно може да бъде мотивирано и контролирано с познатите инструменти на прехода. Това е сложен процес, криещ не само шансове, но и рискове, но при всяко положение сме изправени пред нова реалност.
Би било наивно да твърдим, че всички неочаквани събития през изтичащата година бяха с положителен знак. Имаше разочарования (като провала на ИТН след победата през юли), както и нови, по-скоро заплашителни тенденции (възходът на „Възраждане” и особено възприетата роля на политически говорител на антиваксърските настроения). Но като цяло не можем да се оплачем от отминаващата 2021 г. – тя ни донесе достатъчно приятни изненади, а най-хубавата сред тях бе, че ги сътворихме с неподозирана обща воля и усилия.
