2021 г.: имало и приятни изненади

Министерски съвет Смяна на кабинета

Александър МАРИНОВ

Дали защото сме една от най-нещастните нации, а вероятно и поради редица обективни причини, ние, българите, не само трудно се радваме на доброто, но и сме крайно скептични, че то може да се случи точно на нас. В частност, самата идея за изненада се приема от мнозина по подразбиране като лоша новина. Впрочем това не е само наш ментален дефект – нека си припомним френската поговорка „Няма новини – това е добра новина”.

Тази наша особеност има редица обяснения, но едно от правдоподобните е, че – поне през последните десетилетия – големите обществени изненади (неочаквани промени) са ни сполетявали, а в по-малка степен са били продукт на нашите общи усилия. Като че ли се примирихме, че сме под властта на обстоятелствата, а те по правило са враждебно настроени към нас. Знаменитата реплика на футболния коментатор „Господ е българин!” е отдавна носталгичен спомен.

Ако се върнем 12 месеца назад, в края на миналата година, ще видим ясно, че мнозинството от българите не само бяха песимистично настроени към задаващата се нова 2021 г., но и се чувстваха безпомощни да променят хода на обществените процеси. Пандемията се завърна с нова сила, социално-икономическите проблеми придобиваха кризисен мащаб, а протестите срещу корумпираното еднолично управление на Борисов като че ли загубиха енергия и се обезвериха. Унинието идваше не от това, че правителството щеше да изкара пълния си мандат (вкопчването във властта всъщност довърши режима), а от неверието, че

България може наистина да изхвърли мутрите от властта.

Имаше и индивидуални и институционални изключения, но масовото настроение като цяло бе минорно.

Днес е извън всякакво съмнение, че година по-късно страната ни е съществено и необратимо променена. Да, със сигурност не толкова дълбоко и радикално, както биха искали повечето от нас, но променена в степен, която мнозина разглеждаха като непостижима. Изтичащата 2021 г. ни показа, че невинаги неочакваните неща са нещо лошо; още по-важно е, че получихме доказателства, че в недрата на нашето общество има енергия за напредък, вкл. в слоеве, които се приемаха за напълно отчуждени от публичния живот.

На пръв поглед голямата промяна, изглеждала неосъществима в близко бъдеще, бе отстраняването на Борисов и ГЕРБ от контрола върху изпълнителната и законодателната власт. Но тази нова реалност бе продукт на една друга, по-дълбока обществена трансформация – излизането на обществената сцена на ново поколение избиратели, което закономерно припозна и издигна ново поколение политици. Триумфът на новите партии – ПП, ИТН и „Изправи се, БГ” (въпреки провала на последните избори през ноември) бе резултат на неочакваното активизиране на досега „невидими” социални групи, нови не само в смисъла на по-млади, а и на носители на непознат обществено ангажиран модел на поведение.

Разбира се, реализмът изисква да подчертаем, че това е само началото. Имаме нови, достатъчно ясни и силни тенденции, но

все още главните резултати са в бъдещето.

Всяко ново нещо се ражда в мъки, трудно укрепва, а и невинаги оцелява. Никой нов политически субект не е обречен на успех. И все пак новата вълна избиратели и политици породиха достатъчно масово чувство, което почти винаги е било крайно дефицитно в нашето общество – чувството за надежда, оптимизъм и нарастващо доверие във възможността да бъдем почтено представлявани.

Следващата (а може би предшестващата) голяма изненада за мнозина бе съставът и енергичната дейност на първото назначено от президента Румен Радев за тази година служебно правителство. Видя се, че служебният кабинет, ако има ясни цели, поставени от държавния глава и воля да ги реализира, може да направи много за лечението на тежките болести на институциите и политическия живот. В това отношение имаше песимизъм, в някаква степен не без основание, ако си припомним служебния кабинет, назначен от президента през януари 2017-та. Но сега се видя, че за петте години на мандата си Радев не само устоя на бруталния натиск на останалите власти, а извлече всички нужни поуки от своите успехи и неуспехи. Мнозина очакваха от него да се впусне в партийно строителство подобно на един негов неблагополучен предшественик, но той избра нетрадиционен и видимо успешен подход. Просто даде път на достатъчно способни и мотивирани млади (а и не само млади) хора, споделящи неговото отношение към политиката – като служене на народа, а не златна възможност за обогатяване. Именно този ход (имащ своето начало в бурното лято на 2020 г.) накара мнозина да повярват, че в нашето общество има и личности, способни да правят политика по друг начин. Кълновете на надеждата и нарастващото упование в нашите сили бързо избуяха и родиха „реколтата на промяната”.

Третата позитивна изненада бе окончателното опровергаване на мита, че основните властови механизми в България се контролират от ДПС. В частност – че никой кандидат не може да спечели президентските избори, ако не се ползва с благоразположението на движението. Ако трябва да бъдем точни, това се видя още през 2016 г., когато (макар и в много различна обстановка) гласовете на ДПС нямаха съществена тежест за съкрушителната победа на Радев на втория тур. Но през ноември 2021-а пролича нещо по-важно – дори с масираното съдействие на турската държава и силна електорална подкрепа отвън

ДПС вече не е в състояние да бъде познатият балансьор.

Въпреки че по-сериозните анализатори отдавна говорят за важни процеси под видимо гладката повърхност на вътрешния живот на движението, сега се видя, че то губи позиции в редица региони. Всъщност сред избирателите на ДПС също се ражда ново поколение, което все по-трудно може да бъде мотивирано и контролирано с познатите инструменти на прехода. Това е сложен процес, криещ не само шансове, но и рискове, но при всяко положение сме изправени пред нова реалност.

Би било наивно да твърдим, че всички неочаквани събития през изтичащата година бяха с положителен знак.  Имаше разочарования (като провала на ИТН след победата през юли), както и нови, по-скоро заплашителни тенденции (възходът на „Възраждане” и особено възприетата роля на политически говорител на антиваксърските настроения). Но като цяло не можем да се оплачем от отминаващата 2021 г. – тя ни донесе достатъчно приятни изненади, а най-хубавата сред тях бе, че ги сътворихме с неподозирана обща воля и усилия.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст