От Главната инспекция по труда припомниха, че давността на платения отпуск за 2019-а година изтича на 31 декември. По правило всички дни платен отпуск могат да бъдат ползвани до края на двегодишната им давност, независимо дали са отлагани за следващата година.
В случай на прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на обезщетение за всички дни, които не са погасени по давност.
В началото на всяка година работодателите трябва да информират работниците си за полагаемите дни отпуск, включително и за останалите от предходната година.
Част от отпускът може да бъде отложен за следващата календарна година по искане на работещите и със съгласието на работодателя. По важни производствени причини законът позволява работодателят да отложи част от отпуска, но той е длъжен да осигури ползването на поне половината дни в годината, за която се отнася.
Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури неговото ползване през първата половина на следващата календарна година.
След този срок работникът може сам да излезе в отпуск с 14-дневно предизвестие.
Давността на платения годишен отпуск спира да тече, ако работникът или служителят използва друг вид отпуск, например за бременност и раждане, гледане на дете и други.
Във връзка с пандемията от COVID-19 според промените в трудовото законодателство, работодателят има право по време на обявена извънредна епидемична обстановка, която бе удължена до 31 март 2022 година, да предоставя половината от платения годишен отпуск и без искане на своите работници или служители.
За целта трябва дейността на предприятието да е спряна или ограничена със заповед на държавен орган.
Работодателят обаче не може едностранно да предоставя неплатен отпуск. За ползването му задължително трябва да има искане от работника.
