Новото правителство е на власт от няма и две седмици. Изведнъж анализатори, критици, опозиционери се оказаха силно чувствителни към детайлите. Външният вид на министър-председателя стана обект на опозиционни подигравки, сякаш предшественикът му е бил признат за "Модна икона на второто десетилетие на XXI век" с лекьосаните си анцузи, раздърпаните си фланелки и сака от типа "Покойникът е бил хипофизно джудже".
Заради късата вратовръзка, дългите крачоли и разкопчаното сако на Петков му бяха приписани всички грехове и от всевъзможни страни се чу хленч как ни е изложил пред чужденците. При посещението си в Брюксел премиерът бе оприличен на германски шофьор. Най-смели бяха напомнянията как бившият ни министър-председател винаги спазвал протокола, т.е. закопчавал сакото си като станел прав. Да, може да му признаем тази заслуга, помнейки все пак и как обичаше да скъсява дистанцията с евролидерите и другите държавници, да ги целува, да прегръща, да ги тупа по гърбовете, да им мачка дланите и бицепсите.
Заради визитата на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис Кирил Петков отново беше подложен на "концептуални" критики. Този път, защото
бил седнал със закопчано сако.
Наистина, етикетът е важна част от поведението на един държавник. Дали обаче не трябва да дадем възможност на един човек, който цял живот е живял в неформална среда, някак да свикне с новото си аз? Проблемът очевидно е, че ние отдавна си знаем урока – твърде лесно да прощаваме наглата самоувереност, твърде бързо да свикваме с нея и с щедра ръка да ѝ придаваме героичен ореол. А като ни падне някой нормален индивид – да му скачаме трупешката и да му се подиграваме когато ни падне.
Дебелашките шеги и липсата на скромност намираме за готин тарикатлък, проява на народняшко чувство за хумор и дори се радваме, че по такъв готин начин са ни прецакали, докато ние сме се усмихвали. Инак, възприемаме колебанието и всякакъв вид притеснение като некомпетентност. Склонни сме да се подиграваме на това с дни и да си казваме "Е, предишният поне беше тарикат. Знаеше какво прави, а и му бяхме свикнали!"
Факт е – новият премиер наистина има какво още да учи. Ще трябва да внимава повече с фактологията и да бъде по-предпазлив, когато борави с числа и статистики. За разлика от външния вид, етикетите на дрехите и дължината на вратовръзката, фактологичните грешки наистина нанасят по-сериозни репутационни щети. Със сигурност Кирил Петков
без усилия ще свикне да закопчава и да откопчава сакото си, когато трябва.
Далеч по-трудно обаче ще му е да овладее непринудената реч и да се пази от грешки. Всъщност, джазмените са написали рецептата още преди 70-80 години: нищо не се репетира повече от случайната импровизация…
Отделно от това, след победата на парламентарния вот и бързането да състави колкото се може по-скоро редовен кабинет, новата власт има редица наследени проблеми, с които трябва се справя. А и служебното правителство доста вдигна очакванията на хората. Но пък всички въпроси, които биха могли да се зададат на новия министър-председател младежката организация на ГЕРБ например се хвана за любимата тема на партията – ходенето пеша. В отговор Петков попита младите политици кога за последно са разговаряли с премиер на улицата.
Очевидно опозицията е впрегнала всичките си усилия да прави сериозни разкрития и да следи дали новите управляващи си спазват обещанията. Засега се показа само като нещо средно между модна полиция и КАТ. Същото се отнася и за новия набор анализатори, с които не сме знаели, че разполагаме. Интересно, че малко от тях се наеха да правят анализ на това какво послание носи снимка, заснета в спалнята на държавник и знак за какво се пачките и кюлчетата в чекмеджето.
През последните няколко дни Кирил Петков стана обект и на няколко по-сериозни медийни разработки зад граница. В тях обаче за вратовръзката, крачолите и сакото му обаче нямаше дори една буква. Вместо това, в сайта на френското радио Ер Еф И (RFI) новият ни премиер е наречен "истинска изненада".
"Докато миналата пролет Кирил Петков беше съвсем непознат в България, днес той въплъщава истинската надежда за промяна на българските граждани. Основната му цел е една: да се сложи край на корупцията", посочва френското интернет издание и определя премиера Петков като "златното момче, заредило с плам и енергия привържениците си".
А "Политико" пише как бившият предприемач, новоизбран министър-председател на България, залага на бизнес нюха си, за да се справи с две от най-трудните предизвикателства на страната си: ниските нива на ваксинация и нестабилните отношения със съседна Северна Македония. Бившият предприемач казва, че иска да създаде по-добро обучение за българските лекари. А според него ниският процент на ваксиниране в България се дължи на „много дезинформация“ и „огромна политическа нестабилност".
Премиерът също така иска да предприеме по-делови подход към отношенията със Северна Македония, констатира "Политико".
"Въпреки че новото българско правителство
не планира да оттегля исканията,
свързани с историческите спорове със Скопие, целта на Петков е да разшири диалога и да използва икономическото сътрудничество за подобряване на отношенията", се отбелязва още в материала.
Докато се бори с пандемията и решава спора със Северна Македония, новият премиер е изправен и пред големи предизвикателства в борбата с корупцията и провеждането на реформи, очертава изданието. И уточнява, че Петков е принуден да води още една тежка битка – за прокарване на съдебните реформи, чрез които системната корупция ще бъде изкоренена.
Отвън засега се виждат само наследените системни проблеми у нас. Ясно е и предизвикателството пред новото управление, съставено от четири различни по същността си партии, на които се налага да работят заедно. А на нас ни се налага да почакаме, за да разберем докъде ще я докара новата власт, отвъд облеклото и това кой как позира за снимка.
