Не е добре за лидера на една страна, когато котировката на националната й валута стане основна причина за тревогите на нейните граждани. А точно такъв е случаят с турския президент Реджеп Ердоган, който поведе нечувана монетарна политика, против икономическите теории, довела турската лира до сриване и до загуба на доверието на обикновените хора в икономическата компетентност на управляващите. Турция е близо до възможен завой в политиката, която от близо двадесет години е доминирана от Ердоган.
Турският президент разчита на това, че ниските лихви ударно ще стимулират икономиката и ще доведат до растеж, който ще доведе до стабилизация – и икономическа, и политическа, в негова полза. Според икономическите теории обаче, когато инфлацията расте стремително, правилното действие е да се вдигнат лихвите, така че да се охлади растежът. Ердоган обаче, у когото безконтролната власт явно вече му създава усещане за непогрешимост, настоява лихвите да бъдат държани ниски с аргумента, че вдигането им още повече ще влоши инфлацията. Аргументите му имат и идеологически оттенък – ислямът забранява даването на пари под лихва, а главната опора на турския държавен глава са консервативните мюсюлмански среди.
Затова турският президент назначава начело на централната банка хора, които да провеждат харесваната от него политика, а при най-леко разколебаване ги сменя с други. И резултатът е точно такъв, какъвто се очаква да е според правилата на икономиката – обезценяване на парите. Сриването на лирата е забележително, а за немалко хора –
забележително болезнено.
Турската национална валута е загубила 55 процента от стойността си от началото на годината. Около половината от този срив е от последните седмици, след като Ердоган неочаквано отново свали лихвите. Преди по-малко от десет години един долар се търгуваше за две лири. В края на 2020-та обменният курс вече беше 7,7 лири за долар. В последните дни вече надмина 18 лири за долар.
Реалният ефект се състои в това, че спестяванията в местна валута се стапят, цените на вносните стоки скачат, а цената на обслужването на дълговете в чуждестранна валута както за местния бизнес, така и за правителството рязко се вдигна. Експерти предупреждават, че Турция е изправена пред криза на платежния баланс, независимо че обезценяването на валутата й стимулира износа.
Дръзките ходове на Ердоган могат да се обяснят с вътрешнополитическата ситуация. Проучванията на общественото мнение показват, че турците повече се доверяват на
мнението на икономистите,
отколкото на думите на властта. Допитване от октомври показа, че 80 на сто от запитаните смятат, че икономиката е зле управлявана – а оттогава нещата видимо се влошиха. И което е още по-тревожно за Ердоган, това мнение се споделя от 60 на сто от хората, обявяващи се за привърженици на неговата Партия на справедливостта и развитието.
Подкрепата за турския президент постепенно намалява, същото се отнася и за партията му. Мнозинството от гласоподавателите изразяват разочарование и от самата президентска система на управление, която бе въведена от Ердоган с референдум през 2017-та, чиято цел бе да си осигури законен начин да остане начело на държавата.
Бедността и неравенството в Турция
се увеличават от 2018-та, а коронавирусната пандемия ускори процеса. Управляващите не отговориха на кризата с щедростта, с която го направиха западните страни, и това доведе до мрачни резултати. Според правителствени данни от 2019-та 17 милиона турци (от 80 милиона население) са живеели в бедност, а според Световната банка през миналата година бедността се е увеличила с 20 на сто – от 10,2 процента на 12,2. Трябва да се отбележи, че бедността се увеличава въпреки растежа на икономиката – което означава, че неравенството се увеличава.
Тези данни обаче се отнасят за последните години, а това, което се случва в Турция през последните седмици е къде по-драматично. Освен че се стопяват спестяванията на хората, заплатите им също губят стойността си заради галопиращите цени, а увеличаването на доходите нито е достатъчно бързо, нито в достатъчен размер, за да компенсира обезценяването. В резултат в Истанбул се извиха опашки за евтин хляб – и то точно в районите, които се смятат за бастиони на управляващата партия. Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, очакван за съперник на Ердоган на следващите президентски избори, заяви, че
опашките за хляб
илюстрират не просто икономическа криза, а провал на правителството и необходимостта от политическата промяна.
Усетили недобрите позиции на Ердоган, опозиционните сили в Турция вече се подготвят да действат координирано на следващите парламентарни избори. Проблемът е, че ще са чак през 2023-а. Ако се проведат сега, те биха завършили зле за управляващите, показват последните социологически проучвания. Според тях Партията на справедливостта и развитието изостава с един пункт от кемалистката Народнорепубликанска партия, но по-важното е, че единственият й парламентарен съюзник – Партията на националистическото действие – не само се представя значително по-зле от останалите опозиционни партии, но и не събира 10 на сто от гласовете, за да преодолее изборния праг в Турция.
Ердоган обаче
отхвърля всякаква възможност
за предсрочни избори. Външни фактори се опитват да накарат турския народ да се фокусира главно върху вътрешните си проблеми, аргументира се той. В полза на президента е и ефектът от оповестените от него мерки за стабилизиране на инфлацията. На 20 декември той обяви, че в бъдеще депозитите на хората ще бъдат защитени от загуби, причинени от колебанията на обменния курс, а ако загубите се окажат по-големи от лихвата, обещана от банките по съответните депозити, те ще бъдат компенсирани. И макар да не е ясно откъде ще се намерят средства за тези компенсации, падането на лирата спря – неизвестно за колко време. За момента не е ясна посоката, в която ще поеме турската валута, но няма да е изненада, ако властта на Ердоган поеме в същата посока.
