Независимо дали става дума за частния капитал, държавните финансите или личните ни средства – парите карат света да се върти. Това клише получи поредно потвърждение през 2021-та, когато видяхме и сътресения, и динамика в търговията, на пазара на труда и на финансите, в енергетиката и в собствените джобове. Затова е важно да направим ретроспекция на ключовите икономически и финансови събития у нас, защото именно те поставят основата, върху която ще стъпим през новата година.
Завръщане към рекордните печалби
Нека започнем от банките. На фона на пандемията и произтичащите от нея проблеми те бяха остров на стабилността. Нещо повече банковият сектор отчете към деветмесечието впечатляваща печалба от 1.1 млрд. лева. По този начин кредитните институции успяха да спечелят повече, отколкото през цялата 2020-та, когато положителният им финансов резултат възлизаше на около 700 млн. лева.
Има няколко фактора за тази печалба. Сред тях са приходите от основна дейност, т.е. от лихви. Нетният лихвен доход от януари до края на септември се покачи на годишна база с 3.2% (или 63 млн. лв.) до 2 млрд. лв., най-вече заради ръста на нови кредити, особено за покупката на жилища. Още по-сериозен принос имаха нетните приходи от такси и комисиони – с около 150 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година.
Най-голяма обаче е заслугата на свиването на разходите. И по-точно на обстоятелството, че на годишна база банките са заделили значително по-малко провизии, с които да покрият потенциално проблемни кредити. По данните на БНБ разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, възлизаха на 401 млн. лв. и размерът им бе по-нисък с 227 млн. лв. или 36.2% в сравнение с този за деветте месеца на 2020-та.
Но тези положителни за банките тенденции предизвикват и някои притеснения.
Намордник за жилищното кредитиране
Едно от предизвикателствата е бумът в жилищното кредитиране, който дори вече се коментира като балон. В края на ноември 2021 г. жилищните кредити са 13.900 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 16.8 процента. Този тренд бе подклаждан от исторически ниските лихвени проценти. Последната статистика показва, че средната лихва по жилищните заеми е 2.64%, като за година е намаляла с 0.19%, а за месец – с 0.03 процента. В същото време ГПР по тези заеми се е понижил с 0.18 на сто на годишна база и с 0.04 процента на месечна.
Голямото търсене на жилища съвсем логично покачи цената им. Съдейки по данните на НСИ те са поскъпнали с 8.7 процента
Повишаването на кредитния риск в съчетание с икономическите предизвикателства и покачването на цените доведе до реакция от страна на БНБ. В опит да охлади растежа на заемите регулаторът на два пъти увеличи нивото на антицикличния капиталов буфер. То ще се покачи на 1% спрямо сегашните 0.5% през октомври 2022-ра и на 1.5 процента през януари 2023-та.
Управителят на централната банка Димитър Радев каза, че в момента не може да се говори за имотен балон, но има такава тенденция и кредитните институции бяха предупредени да са по-внимателни при отпускането на кредити за покупката на жилища.
Поредната голяма сделка
Въпреки кризата и предизвикателствата, печалбите дадоха самочувствие на някои банкови групи да подновят експанзията си на българския банков пазар. През ноември банките-майки на ОББ и "Райфайзенбанк България" обявиха, че са сключили споразумение за 1.15 млрд. евро и техните местни играчи у нас ще се слеят, като сделката ще приключи в средата на 2022-ра. По-конкретно белгийската KBC Group, която е собственик на ОББ, ще придобие целия бизнес на австрийската "Райфайзен Интернешънъл" в нашата страна.
Интересното е, че от 2015-та насам всяка година ставаме свидетели на поне една знакова консолидационна сделка. Като примери можем да посочим сливането между "Алфа Банк" и "Юробанк България", която след това придоби и "Пиреос банк", а "Банка ДСК" погълна "Експресбанк".
Нова година без бюджет и без милиардите от Брюксел
Държавните финанси са под силен натиск заради пандемията, а поради турбуленциите в политическото пространство България попадна в безпрецедентна ситуация, влизайки в 2022-ра без одобрен държавен бюджет. За да излезе от деликатната ситуация, новата власт подготви извънреден закон, с който остави Бюджет 2021 в сила до 31 март следващата година.
Парламентът светкавично даде санкция за допълнителни разходи и трансфери – до 750 млн. лв. за добавка към пенсиите и 450 млн. лв. за компенсация на високите цени на тока и природния газ за крайните небитови потребители за първото тримесечие на 2022-ра.
Еквилибристики са необходими и с Плана за възстановяване и устойчивост, от който очакваме над 12 млрд. лв. евросредства. На практика трето правителство ще го редактира. До тази ситуация се стигна, след като ГЕРБ не внесе своя вариант на стратегическия документ, който двата служебни кабинета на Румен Радев да надградят. Накрая Брюксел ни върна плана с технически забележки и изискването страната да поеме конкретни ангажименти за отказ от въглищните централи и за промени в съдебната система. Междувременно 18 държави вече получиха своите предварителни траншове, а някои започват да получават и редовни плащания.
Къде ни стягат обувките
Колкото до личните ни финанси, те бяха подвластни изцяло на инфлацията, която според някои икономисти е по-голямата заплаха дори от пандемията. Прогнозата на финансовия министър Асен Василев е най-кризисния месец в това отношение да е март или април, но по думите му очаквано ниво от 5 до 6% не би трябвало да е особено притеснително.
За бизнеса пък големите проблеми на този етап са колосалните покачвания на цените на енергията. Но засега държавата действа по-скоро спорадично, осигурявайки пари за компенсации на фирмите. Енергийните помощи бяха допълнени с още 860 млн. лв. на последното заседание на Министерския съвет за 2021-а. По този начин за целия отоплителен сезон държавата ще подпомогне бизнеса с общо 1.5 млрд. лева. Проблемът обаче е, че нито у нас, нито в Европа са намерени дългосрочни решения.
