На днешния ден можем да си спомним за Тодор Бурмо̀в – виден български възрожденец, борец за църковна независимост и активен политически деец след Освобождението. Той е народен представител в Първото Велико народно събрание и в I, II и XII Обикновено народно събрание.
Бурмов е и първи министър-председател на освободена България, и два пъти е бил министър на финансите.
Тодор Бурмов е роден на 2 януари 1834 г. в село Нова махала, Габровско. Още в ранните си детски години той показва много добри способности и това му дава възможността да замине да учи в Русия. През 1857 г. завършва Киевската духовна академия и се завръща в Габрово, където работи като учител. Високообразованият младеж повежда истинска борба със старите учители и чорбаджии за коренна реформа в образователния процес, за въвеждане на нови предмети и методи на преподаване. Благодарение на него, след две години Габровското училище се превръща в едно от най-модерните класни училища в страната.
Едновременно с това Тодор Бурмов започва своята публицистична дейност, публикувайки материали в "Цариградски вестник" и списание "Български книжици" (1860-1862 г.). През 1860 г. става редактор на „Български книжици“ и на страниците на списанието той поставя въпроса за църковната независимост. През април същата година Тодор Бурмов участва в подготовката на Великденската акция и отпечатва специална брошура, озаглавена „Българите и високото гръцко духовенство“, в която аргументира необходимостта от самостоятелна българска църква.
На 3 април 1860 г. по време на тържествената великденска служба във все още дървения български храм "Свети Стефан" в Цариград епископ Иларион Макариополски не споменава името на вселенския гръцки партирах и така символично отхвърля властта на патриаршията над българското паство.
През следващите няколко години Тодор Бурмов поема издаването на вестник "Съветник" (1863-1865 г.) – първият български партиен орган, изразяващ интересите на умереното течение в борбата за църковна независимост. Те застъпват тезата, че българският въпрос трябва да се реши чрез преговори и отстъпки, като се избягва разрив с Патриаршията. През 1865 г. вестникът е спрян, но Бурмов продължава да отстоява своите позиции на страниците на вестник "Время". Макар и да не е революционер, Тодор Бурмов подкрепя идеята за освобождение чрез радикални мерки, но поставя акцента не върху самостоятелно освободително движение, а върху ролята на Русия.
През 1867 г. постъпва на работа в руската легация в Цариград като преводач и съветник по българските въпроси. Едновременно с това продължава журналистическата си дейност, като кореспондент на вестниците "Московски ведомости" и "Европа", където публикува много материали, разкриващи положението на българския народ и неговите стремежи. Не прекъсва и работата си за църковното национално движение – пише брошури, посредничи между руското посолство и българските дейци, служи като съветник на екзарх Антим I по важни политически въпроси.
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) Бурмов е ковчежник на Канцелария за граждански дела към щаба на Руската армия. През 1878 г. е назначен за вицегубернатор на Пловдив, а на следващата година – за губернатор на София. Това предопределя и блестящата му политическа кариера. Княз Батенберг го избира за пръв министър-председател на страната, като едновременно с това е и министър на вътрешните работи и управляващ Министерството на народното просвещение.
До 1884 г. Бурмов е един от водачите на Консервативната партия. След това се присъединява към Прогресивнолибералната партия на Драган Цанков. Избиран е за член на Върховния касационен съд и на Държавния съвет, учреден от княз Батенберг по време на управлението на Режима на пълномощията (1881-1883 г.).
Оттегля се от политическия живот след 1886 г., но работи като редактор във вестник "Витоша" /свързан с Консервативната партия и е първият вестник, издаван в град София/, в консервативния "Български глас" и русофилския "Светлина".
Тодор Бурмов умира на 25 октомври 1906 г. във влак, на път от София за Цариград.
