Пик на инфлацията в пролетните месеци, прогнозира главният икономист на Българската банка за развитие Илия Лингорски. "Поскъпването на суровините и енергоносителите и то по-специфично в Европа е съществен фактор и компонент, който има много бърз ефект на разпространение върху цените на всички стоки и услуги. Специфичното за този инфлационен процес е, че първо, в нашата икономика той е резултат на външни фактори. Инфлационният натиск този път дойде, на първо място, не толкова от страната на потреблението, а беше причинен основно от страната на предлагането. В резултат на пандемията беше нарушен ритъмът на веригите на снабдяване и на доставки", обясни Лингорски.
Очакванията и прогнозата на Министерството на финансите за 2022 година са инфлацията да бъде по-висока. Консенсусът е за пик на инфлацията в пролетните месеци, посочи икономистът.
Според предварителните данни на НСИ годишната инфлация за ноември 2021 г. спрямо ноември 2020 г. е 7.3 процента. По отношение на хармонизирания индекс (ХИПЦ) националната статистика отчита, че той е 6.3% на годишна база. И по двата индекса с най-голям принос за увеличението на цените очаквано са транспорта, електроенергията и комуналните разходи, храните и разходите за развлечение и култура.
Средногодишното повишение на ХИПЦ през 2022 г. се прогнозира да бъде 4.2%, а инфлацията в края на годината се очаква да се забави до 3.1%. Корекцията във възходяща посока е свързана най-вече с актуализираните външни допускания и по-високия принос на енергийните стоки за формиране на инфлацията в края на периода.
"По отношение на българската икономика инфлационните рискове са изразено екзогенни, особено по отношение на енергоносителите и електроенергията, както и спрямо ефектите на монетарната политика. От друга страна, в условията на невъзможност за провеждане на собствена парична политика, фискалните мерки са реално възможни само по отношение на компенсиране на най-засегнатите от инфлацията, което би имало процикличен характер. Същевременно, стабилната и добре капитализирана банкова система, наличните фискални резерви и пространство са способни да понесат и компенсират евентуално по-високи външни рискове. В тази среда, най-съществена остава необходимостта от публични политики и синхронно поведение на частния сектор за запазване и ускоряване на икономическия растеж в средносрочен план. Бруто образуването в основен капитал у нас спадна трайно от миналата глобална финансово-икономическа криза до началото на пандемията, независимо, че в европейските икономики тази тенденция започна да се обръща в периода след възстановяването от предходната криза. От особено значение е възстановяването и ускоряването на инвестициите и респ. мерките за повишаване на производителността на труда и продуктивността на фирмите. За това биха спомогнали ускорената дигитализация на процесите и продажбите, повишаване на ресурсната и енергийна ефективност, възползване от процесите на скъсяване на веригите на стойност и доставки за постигане на конкурентни експортни позиции", посочи ББР в последния си макроикономически анализ, публикуван през декември.
