Към момента сме технически напълно готови за приемане на еврото, остават само някои дребни неща и датата 1 януари 2024 година по никакъв начин не е застрашенa. Tова обяви от трибуната на Народното събрание вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев.
Василев подчерта, че правителството иска да има широк обществен дебат и гражданите и фирмите да бъдат убедени дали за тях е добре да се приеме еврото.
"Ние смятаме, че това е най-добрият план за България, но всеки трябва да може направи своя информиран избор. Първата част от нашата стратегия за приемане на еврото е широкомащабна информационна кампания какво да се случва с доходите и спестяванията на хората и на бизнеса, какво става с платежните наличности и така нататък", каза Василев в отговор на въпрос на депутата от "Демократична България" Георги Ганев.
Преди дни отношение по темата взе и премиерът Кирил Петков, който пред международната агенция "Блумбърг" заяви, че страната ни остава мотивирана да влезе в зоната на единната валута. Според Петков влизането в еврозоната не създава реална инфлация, а негови изчисления показват, че покачване от 0.3% може да дойде основно от закръглянето на цените. Министър-председателят също увери също, че страната ни ще замени лева с еврото при фиксирания от валутния борд курс от 1.955 лв. за 1 евро.
От изказването му става ясно, че през 2022 г. бюджетът ще приключи с около 4% дефицит, но в годината предхождаща влизането в еврозоната – 2023 г. – дефицитът ще съответства на Маастрихстките критерии и ще се до 3 на сто.Индикативната дата за приемане на еврото 1 януари 2024 година бе фиксирана още от кабинета "Борисов 3", след като през юли 2020 г. страната ни стана част от валутния механизъм ERM II и Европейския банков съюз. Целевата дата за влизане в еврозоната не бе изменена от двете служебни правителства на Стефан Янев, след което ангажиментът бе записан и в коалиционното споразумение между "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България".
На въпрос от ДПС за бюджетните разходи през декември 2021 г., които са над 9 млрд. лв., финансовият министър уточни, че изхарчените от държавата допълнително 9 милиарда лева в края на 2021 година са свързани с разходи, одобрени от Народното събрание, а не за любими на властта проекти като изграждане на чешмички или ремонт на покриви и пътища
"Парите са ползвани с решения на парламента за социалната система, за помощ за бизнеса, за борба с пандемията и подкрепа на държавната администрация. Част от тези пари ще бъдат дадени през тази година, защото разходите за тях не са могли да бъдат нотифицирани от Европейската комисия, а някои от мерките за подкрепа на бизнеса ще се изпълняват и през тази година", допълни вицепремиерът.
В рамките на парламентарния блицконтрол Василев обясни, че в комплекса „Марица Изток“ няма да бъде изграждана парогазова централа, както бе предвидено в изпратения в Европейската комисия План за възстановяване и устойчивост. Не можем да заменим независим български източник, каквито са въглищата в Маришкия басейн с вносен източник. От тази гледна точка смятаме изграждането на парогазова централа за нецелесъобразно. Това беше прието от страна на Европейската комисия… И съвсем спокойно можем да заложим на 400 мегавата геотермална енергия, която да се случи до 2026 г. И всъщност тази комбинация от генериращи мощности да помогне за това, ние да намалим зависимостта от въглища", посочи финансовият министър Асен Василев.
"Това до което достигнахме и върху което работим е комбинация от утилизация на отпадъци. Вместо завода за боклук да е в центъра на София утилизация на отпадъци по най-висока технология може да се случва в Маришкия басейн. Освен това много широко мащабно развитие на батериите на ниво система. Говорим за над 12 000 мегаватчаса. И много по-сериозно развитие на геотермалната енергия", поясни още вицепремиерът.
