България е известна със своето кисело мляко, което впечатлява всички с добрите му вкусови, диетични и лечебни качества. Пръв е проучил микрофлората на кисело мляко един българин – Стамен Григоров (1878-1945 г.), който като студент по медицина в Женева, за пръв път през 1905 г. прави публикация по темата.
Днес едно българско село от Родопите – Момчиловци, е най-известно в далечен Китай именно със своето мляко. Марката "Момчиловци" е най-популярното кисело мляко в Китай днес, което се консумира от над 150 млн. жители на тази страна. Големият принос за това е на китайската фирма "Брайт Фууд Груп", която от 13 години произвежда и разпространява на този пазар кисело мляко с бранда "Момчиловци", а от шест години участва в организацията на едноименния международен фестивал на киселото мляко у нас. Спокойно може да се каже, че Момчиловци е най-посещаваното от китайски туристи място у нас.
Село Момчиловци се намира в община Смолян, в сърцето на Централните Родопи. То е разположето в една котловина в Средните Родопи с изход на юг към извора Хубча. От север е защитено от голямото вододелно било Рожен, Караманица, Калъчборун, Момина вода, Имарет дере (Хайдушки поляни). То е много близо до ски курорта Пампорово и град Смолян. Разстоянието от София е 250 км, от Пловдив – 96 км, и от Смолян -14 км. Дотам може да се стигне с автобус от автогара София през Пловдив към Пампорово, който върви няколко пъти на ден.
Село Момчиловци има интересна история. Освен строителството, най-развити занаяти в миналото били шивачеството, абаджийството, рибарството и златарството. Според народни предания и средновековни документи рибарството датира още отпреди XIV век.Още тогава родители пращали своите момчета като харизани или безплатни работници на Бистонското езеро, притежание тогава на Бачковския манастир, където те ловели риба в полза на манастира.
Археологическите находки ясно сочат, че селото и неговото землище са обитавани от траките от края на бронзовата епоха (1000 години пр.н.е.). Монети, керамика и сечива се съхраняват в местния музей. Археологическите находки, намерени в селото свидетелстват, че животът в селището не е прекъсвал. У тукашните жители съществуват редица предания, в които се говори, че селото се е заселило наново към XVI век, като негови основатели били жители на близкото Райково (сега квартал на Смолян).
Покрай селото са разкрити множество находки на фосили, запазени в скалите (папрати, хвощове, магнолия, бамбук и т.н.), както и сладководни охлюви. Понастоящем специалистите сравняват тази растителност с флората в Индонезия.
Село Момчиловци е популярен етнографски център, който е запазил самобитен фолклор, традиции, занаяти и древни обичаи на християнската религия и култура.
Около него има интересни скални феномени като Дупчов камък и Кърджалийски камък. Кърджалийският камък е възпят в известната народна песен „Торнал е Тодю на гурбет да иде” и вече има екопътека с това име. Песента е създадена от проф. Георги Миндов и Димитър Радичев (и двамата родени в Момчиловци) по повод абитуренския бал за 24 май 1949 г. на гимназията в Чепеларе.
На юг от връх "Св. Илия”, в борова гора, е "Аязмото", посветено на Свети пророк Илия – за което се вярва, че много хора са получили изцеление.
Църквата „Св.Константин и Елена” е сред най-интересните обекти, дело на момчиловските майстори каменоделци. Построена е през 1836 година. Камбанарията, притворът и църковният двор са построени в началото на ХХ век от хаджи Неделчо Канев от италианска школа по каменоделство. Негово дело са още Радичоската чешма, построена от майстора по поръчка на Атанас Радичев и параклисът „Св. Неделя" – един от 27-те параклиса, заобикалящи селото. Те били построени след изграждането на църквата.
През 1934 г. по настояване на писателя и общественик Васил Дечов селото е приеменувано на Момчиловци, „за да се увековечи името на Момчил юнак в паметта на идните поколения“.
