Визитка
Бистра Илкова е магистър по финанси от УНСС с дългогодишен професионален опит във финансовия сектор. Председател на Съвета на директорите на инвестиционен посредник Авал Ин АД (от 1994 до сега). Била е председател на Държавната комисия по ценни книжа (2002-2003); председател на Съвета на директорите на „Българска фондова борса – София” АД (2003-2005); изпълнителен директор на „Българска фондова борса – София” АД (2006-2010 г.). и председател на Съвета на директорите на „Българска агенция за експортно застраховане”АД (2004-2017 г.). Представител за България на M&A Corporate Finance in Europe. Носител е на приза “Мисис Икономика 2006″ за цялостен принос в небанковия финансов сектор.Финалист в международните награди “Stevie Awards” USA (2010) в категорията "Най-добър предприемач за Европа, Близкия изток и Африка"..
Г-жо Илкова, какво е мнението ви за текущото състояние на българския капиталов пазар?
– Вече години наред капиталовия пазар в България не се припознава от партии и правителства като един от най-логичните механизми за изсветляване на бизнеса и намаляване на корупцията, като алтернативно финансиране на банковото кредитиране и прозрачно финансиране на големи инфраструктурни проекти. Борсата прави бизнеса разпознаваем в глобален мащаб и, както е добре известно, е мощен инструмент за привличане на чуждестранни инвестиции.
В нито една предизборна програма не бе постави акцент върху развитието на капиталовия пазар. Респективно нито едно правителство не създаде държавна политика за стимулиране на този пазар, в която категорично да бъде подкрепен публичния статут на компаниите и те да бъдат стимулирани да се листват на борсата, каквито добри практики има в редица държави от ЕС.
Нямаше ли в миналото все пак някакви опити за съживяване на този пазар?
– Имаше известни проблясъци в периода 2004-2007 г. преди влизането на България в ЕС, но това беше един спорадичен подем, предопределен от предстоящото присъединяване. През този период за кратко пазарната капитализацията на Българска фондова борса дори надхвърли 55% от БВП на страната. Имаше и значителен инвеститорски интерес от големи борси за покупка на нашата борса, но те не бяха реализирани. Вместо това държавата стана мажоритарен собственик.
В изпълнение на задълженията си като страна-членка България в голяма степен имплементира европейското законодателство в тази сфера. През 2008 г. на БФБ бе внедрена Xetra – една от най-модерните платформи за търговия с ценни книжа, на която търгуват борсите във Франкфурт, Виена, Шанхай и Дъблин.Така се създаде прекрасна възможност за разпознаваемост на българския капиталов пазар. Въведен бе нулев данък върху дохода, получен на регулиран пазар, но всичко това беше крайно недостатъчно за развитието на пазара като цяло.
След финансовата криза през 2008 г. плахият подем от еуфорията по влизане в ЕС угасна и повече нито една политическа сила не намери за разумно и рационално да използва капиталовия пазар в интерес на обществото.
Кои са слабостите в развитието на пазара?
– Инфраструктурата на капиталовия пазар сега по никакъв начин не е натоварена с достатъчно бизнес и изпълнена със съдържание, въпреки огромния потенциал, който притежава. В същото време е налице една законова свръхрегулация, прилагана в страните с развит пазар и обороти несравними с българските, за което съсловните организации неведнъж са сигнализирали.
Пазарната капитализация на БФБ в края на 2021 г. е едва 24% от БВП на страната. По данни на Комисията за финансов надзор най-големите ни институционални инвеститори – пенсионните фондове инвестират над 50% от привлечените си средства, (които в момента са около 17 млрд.лв. ) на чуждестранните капиталови пазари, като по този начин подкрепят чуждите икономики, вместо тези дълги пари да се влеят в българската икономика. И това е така, защото няма достатъчно нови добри публични компании, в които да се инвестира, т.е. няма достатъчно качествена "стока" на българския капиталов пазар. За последните 2 години имаме само 1 класическо първично публично предлагане. Според мен развитието на капиталовия пазар задължително следва да се изведе като един от приоритетите на държавата за ускорено развитие и постигане на прозрачност и нулева корупция.
Има ли все пак обнадеждаващи сигнали?
– Положително е стартирането в началото на 2019 г. на сегмента за МСП на борсата и сегмента за търговия с чуждестранни акции, но ще трябва време, за да се оценят резултатите от това.
В сферата на капиталовия пазар работят отлични професионалисти, хора подготвени и с хъс за развитие, но за съжаление не могат да развият своя потенциал и да получат адекватна реализация.
Впечатляващо е, че голяма част от хората в настоящата управляваща коалиция притежават образование, инвестиционен опит и експертиза, придобити в страни с развит капиталов пазар. Това ми дава основание да смятам, че ще бъдат предприети своевременно бързи и енергични действия, които да стимулират най-добрите компании да се листват на борсата и най-после българският капиталов пазар да се превърне в реалния барометър за състоянието на икономиката. Предстои да видим.
