На 17 януари православната църква почита паметта на Преподобния Антоний Велики. Празникът е наричан от народа Антоновден (Андо̀новден, Лѐлинден).
Според българската народна традиция той се празнува на 17 януари за предпазване от болести. Жените правят и раздават питки, намазани с мед или петмез на близки и съседи за здраве. Една питка задължително се закача на тавана. Тя се нарича "за белята" или "за лелята", т.е за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.
Това честване е свързано с народната представа за Свети Антоний като покровител на чумата и всички болести изобщо.
Антоний Велики или Св. Антоний е египетски християнски монах-аскет. Смята се за основател на християнското монашество. Той е и първият от т.нар. Пустинни отци.
Антоний Велики е роден около 251 г. след Христа в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се оттеглил от света. След дългогодишна духовна борба постигнал святост и бил удостоен от Бога с дарбата да лекува. Доживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Починал на 17 януари 356 г. и е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
Година преди смъртта си, когато е на 104 г., Свети Антонй взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес. Той победил еретиците на открит диспут, проведен в град Александрия. Успехът му е наречен "тържество на християнството". На следващата година светецът умира, погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
В народния светоглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани – счита се, че са двама братя-ковачи и някъде (в Поповско) празниците им се означават с общото название сладки и медени. В Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на болестта – леля) има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата (за лелята, за болята). На този ден жените не предат, не плетат, защото се вярва, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Те не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и синята пъпка.
В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден (18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и на налбанти.
Днес празнуват всички, кръстени с името Антон, Антония (старо римско родово име, означаващо безценен, неоценим, който няма цена), Анатолий, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Доника, Дончо, Донка, Дона, Драгостина, Тончо, Тонка, Тонко, Тоня, Тони.
Да са живи и здрави всички именници!
