Обратим ли е демографският срив у нас?

демографска криза

Има задълбочаване на негативните демографски тенденции, заяви в пред БНР доц. Стоянка Черкезова от Българската академия на науките. Ако между 2001 и 2011 населението е намаляло приблизително с 500 000 души и основно това се е дължало на естествени процеси, то последното преброяване през миналата година сочи, че населението е намаляло приблизително с 800 000 души и се вижда, че през последните десет години има засилване на влиянието на миграцията, поясни доц. Черкезова.

„Изселените имат превес над заселените. Това не означава, че естествените процеси бележат подобрение.“

Относно раждаемостта тя заяви, че не се очертава особена промяна в броя на децата, които се очаква една жена да роди в живота си и уточни, че жените във фертилна възраст намаляват с около 45 хиляди годишно.

Населението на страната остарява от 60-те години насам, а от 90-те години преминаваме към страни със силно застаряваща структура на населението, посочи специалистът. „Имаме определени профили на смъртността, ниска раждаемост и това са тенденции, заложени от по-рано.“

По време на пандемията високата смъртност се измества и към по-младите възрасти, отбеляза още Стоянка Черкезова.

Това, че хората мигрират и не искат да раждат, се дължи на една единствена причина – че не виждат своето бъдеще в България, коментира доц. Григор Сарийски от БАН. Румънците са на второ място в Европа по раждаемост, тоест те виждат перспектива в своята икономика, направи паралел той.

Според Сарийски даването на пари за насърчаване на раждаемостта не работи. „Не всичко е пари, а въпрос на перспектива.“

През 2010 г. едно от седем деца се раждаше в София, в момента е всяко четвърто, заяви Григор Сарийски. Според него след София следващата стъпка е Терминал 1.

„Трябва да се подходи комплексно – както когато лекувате тежко хронично заболяване: акция, насочена срещу целия организъм. С раждаемостта е същото.“  

Хората искат да отглеждат децата си в сигурна и качествена среда, каза доц. Черкезова. Тя е съгласна, че доходите са само малка брънка и е важна перспективата – качествено здравеопазване, качествено образование, работеща икономика.

Остаряването на населението ще доведе до сериозен спад в брутния вътрешен продукт, защото населението в активна възраст намалява много сериозно, коментира Стоянка Черкезова. Според нея може да се възползваме от преминаването към повече автоматизация през следващите години.

„Част от труда може да бъде поет не от хора и това може да бъде компенсирано със създаването на подходящи кадри. Около 40 на сто от икономиката на България е подходяща и подлежи на автоматизация и дигитализация", посочи Черкезова, цитирайки данни на Световната банка.

Виктор Орбан пое за втори път управлението в Унгария при катастрофален коефициент на обща плодовитост, в момента благодарение на множество мерки ситуацията е различна, изтъкна Григор Сарийски. Той даде пример с това, че на всяка майка под 40 години там се отпуска безлихвен заем до 32 хиляди евро, който при раждането на трето дете се опрощава, а при раждането на четвърто дете вече няма подоходен данък. В Дания пък през 2014-2015 година е била проведена кампания „Направи го за Дания“, в резултат на което общата плодовитост се е увеличила с 1/16 само за две години.

Качествените работни места са основен фактор за задържане на хората, смята Сарийски. Той открои подобряването на „кореспонденцията между висшето образование и бизнеса“ и разкриването на качествени работни места като водещи мерки.

Основна мярка е да се осигури завършването на повече продукти, на които пише „Произведено в България“, категоричен е икономистът.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че "домовата книга" на президента Румен Радев трябва да се допълни?

Подкаст