Въпреки че обяви, че ще разчита на заразно добро, здрав разум и "силата на всеки един от нас да превъзмогне собственото си его в името на по-голямата обща кауза", новият министър на културата Атанас Атанасов не е потърсил предшественика си проф. Велислав Минеков за обмяна на опит.
Това стана ясно по време на днешната пресконференция в Министерството на културата, на което министър Атанасов представи заместник-министрите си и приоритетите си.
Важно е да припомним, че по време на двата си служебни мандата министър Минеков многократно обявяваше, че с различни експерти в своите сфери работи по важни предложения за промени в законодателството, които после да предложи на наследника си.
По време на пресконференцията не стана ясно какви са причините Атанас Атанасов да не е потърсил проф. Минеков за среща, но от общия й тон стана ясно, че за разлика от министър Минеков, който разкриваше нередности и корупционни схеми в Министерството, в сегашния екип основно ще заложат на връщането на професионализма. И най-важното – ще работят по приемането на Национална стратегия за българската култура.
Ето какво по-конкретно обявиха министър Атанасов и заместниците му.
Атанас Атанасов разказа, че е на 31 години, женен от две години за българка.
"Завърших актьорско майсторство в колежа "Уитман". Моето заминаване за САЩ никога не е било бягство от България, а пътешествие да натрупам опит и умения в широкия свят с надеждата, някой ден да ги споделя тук, у дома, за по-добро. Мисълта за завръщането ми е давала сила и кураж и в най-трудните моменти далеч от вкъщи. Дълбоко вярвам в богатството на българската култура – освен славно минало и традиции имаме потенциал да се гордеем с едно светло и истински обещаващо бъдеще. Бъдеще, в което виждам България да заеме своето достойно място на световната карта.
Процесът никак няма да е лек – ще изисква смяна на гледни точки, ще изисква много висока професионална експертиза, баланс между решителност и търпение, прозорливост, но ще изисква и поглед към един много по-широк и по-далечен хоризонт, защото плодовете на това, което посеем днес, ще останат за следващите поколения.
Нашият екип си е поставил като приоритет три основни теми – достъпът до култура, качественият културен обмен на международно ниво, както и опазването на културното ни наследство" – обяви министър Атанасов.
Весела Кондакова, която бе заместник-министър в служебния кабинет на проф. Минеков, се представи, като човек, свързан и с частния сектор, и с осем години опит като външен експерт на МК, ръководил контактите по програма "Култура" за периода 2007 – 2013, а също така и бюро "Творческа Европа" за периода 2014 – 2021. Освен това допълни, че има опит и като изпълнителен директор на Българска музикална асоциация (БМА). Сега, в екипа на министър Атанасов, ще отговаря за авторското право, сценичните изкуства, киното, училищата за изкуства, фондация "13 века България" и Националния дворец на културата.
Юрий Вълковски поясни, че има над 25 години опит в културния сектор – в неправителствени организации и в частния сектор. Той поясни, че досега не е работил в администрацията на Министерството на културата, но и в нея ще продължи да следва трите си основни принципа на работа:
1. Първи принцип – на включване, на колективно усилие, при който е важно да се чуят всички гласове – на професионалисти, на гилдии, на публики, но без разделяне на държавни и частни културни центрове, на зависими и независими артисти.
2. Втори принцип – на прозрачност. Тук Вълковски разказа как през 2008 г. осъдил Министерството на културата по дело за Достъп до обществена информация. Сега на новия си пост една от отговорностите му ще е свързана именно със заявленията по Закона за достъп до обществена информация.
3. Трети принцип – излизане от разбирането, че Министерството на културата отговаря за държавните културни институции – то има възможност да подкрепя много по-широк кръг от културни прояви, подчерта Вълковски.
Той ще отговаря за Национален фонд "Култура", за библиотеките – с особен акцент върху Националната библиотека, за близо 3700-е читалища; за културното сътрудничество в международен план, в това число и за 11-е български културни центрове в чужбина, а също и за по-цялостното представяне на българската култура и българското наследство в Европа и по света. Ще се занимава и с допълнителните източници за финансиране на културата, като например така наречената Норвежка програма.
Като важен приоритет Юрий Вълковски изведе темата за Република Северна Македония. Ще се работи за общ културен календар с нея, с цел максимално стимулиране на творческия обмен между артисти, художници, музиканти.
Архитектът проф. Бойко Кадинов се представи, като обяви, че две негови творби са в енциклопедията на БАН – като образци на съвременната ни архитектура и една от тях Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство. Изброявайки къде са били излагани негови творби, проф. Кадинов обясни, че в думите му няма нарцисизъм, а желание да сподели извървения си път.
По отношение на бъдещите си задачи проф. Кадинов отбеляза необходимостта от промени в Закона за меценатството, ново европейско законодателство по отношение на недвижимото културно наследство, включително и за Националния институт за недвижимо културно наследство. Той увери, че при обсъжданията ще се съберат всички заинтересовани страни – архитекти, конструктори, строители, реставратори.
Ще се работи за промяна на Закона за териториалното селищно устройство, ще се разгледа и проблемът за авторското право, тъй като всеки обект има по няколко автори – архитекти. Новият заместник-министър ще активира и създаването на Закон за архитектурата, какъвто има във Франция и в Белгия. Този закон ще вменява и отговорности, и задължения на инвеститора. После архитектът и конструкторът ще гарантират с подписа си надеждността на това, което са направили, като това ще става и чрез застрахователни полици.
Проф. Кадинов отбеляза, че ще разчита, въпреки трудните времена, да бъдат ангажирани експерти, които да помогнат паметниците ни на културата да се включат в така наречената кръгова икономика и да се превърнат в печеливш елемент на съвременната ни културна индустрия.
Архитектът засегна и темата за така наречените капиталови разходи, като обяви, че ще работи за това да се събуди отговорността на институциите, работещи в сгради – паметници на културата. А ресорите, за които ще отговаря, са музеи, галерии, археология.
