По последни данни активите на частните пенсионни дружества са около 17 млрд. лева. Това е здрава сума, пораждаща нездрав интерес. Чергата на втория пенсионен стълб по традиция се придърпва от държавата чрез ограничения в дейността им и изтъкване на „относителните предимства” в полза на първата пенсия от ДОО на НОИ.
И Дянков, и Горанов като финансови министри направиха немалко опити да източат парите от личните сметки на хората в бездънната държавна каца. Храненици на властта – предимно леви финансисти и синдикалисти мотивираха „несъстоятелността” на втория стълб като липса на сигурност и „разграбване” чрез високи такси за осигуряващите се в тях.
Ето че станахме свидетели и на атака от дясно. Преди дни Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика, след като очерта безутешното бъдеще на държавната пенсия, прехвърли отговорността за неблагополучията върху частните пенсионни схеми. Там той вижда пробойни в защитата и агитацията, които водят до по-ниски от очакваните резултати. И след като и двете схеми не работят добре, Панчев търси изход в пазарния им сблъсък в името на свободния личен избор.
Предложението му за промяна е разделено в четири точки:
1. Прехвърляне на личните партиди на осигурените в личните им банкови сметки – никакво автоматично предаване на средства в НОИ.
2. Провеждане на кампания от страна на НОИ, фондовете от доброволния трети стълб и дори може би преформатирани фондове от втория стълб в конкуренция за привличане спестяванията на българските граждани.
3. Намаляване на осигурителните плащания (квази-данъчното бреме) за всеки български работник с 5 процентни пункта – средствата отиващи в момента в частните пенсионни фондове от задължителния стълб.
4. Разяснителна кампания от страна на държавата за реалното състояние на пенсионната система и за ефекта от намаляването на осигуровките върху бъдещите пенсии. Идеята е да се стимулира личното спестяване на всеки работещ българин, базирано на личния му избор – дали ще се довери на фонд, дали ще се довери на държавата или може би дори на собствената си инициатива.
Идеята в Европа да се премахне или да се редуцира силно първия стълб, който носи изначалната солидарност между поколенията не е съвсем работеща и трудно ще срещне радушен прием, коментираха експерти. Но идеята той да се реформира и да се превърне в осигурителен, а не в социално-политически е силно наложителна, както поради демографската картина и перспектива, така и заради намесите на политиците в него още от 2009 г. и особено последните две три години. Защото именно българските политици съвсем компрометираха идеята за личния принос и солидарност между поколенията. От една страна – като доведоха нещата до това, че половината пенсионери взимат де факто една и съща пенсия за осигурителен стаж и възраст и нейният размер няма нищо общо с техния личен осигурителен принос. От друга – като държат наистина високо ниво на дефицита, което води неминуемо до увеличаване на вноската и възрастта за пенсиониране.
По отношение на втория стълб има едно основно неразбиране
– много експерти си го представят като капитал, който може и трябва да се инвестира агресивно и да носи висок доход, без да се отчита нито целта на този тип капиталово спестяване, нито ограниченията, които то налага върху управлението на средствата. В крайна сметка основната цел е ресурсът да се запази и увеличи, но на първо място – да се запази покупателната стойност на събраните средства. Към настоящия момент и независимо от кризите, през които минахме за 20 години от старта на частното пенсионно осигуряване, системата успява да се справи с тази задача и не само да запази, но и да увеличи средствата по партидите. И то при сегашния консервативен режим на инвестиране и при сложността на цялата световна икономика и пазари през последните 5-6 години, включително и в Ковид пандемията.
Второто неразбиране е, че при управлението на частен пенсионен фонд трябва да се балансира между интересите на хора, които са на 20 години и хора, които са на 61-а, например. Наличието на мултифондове би решило в голяма степен този поколенчески казус, но това все още е въпрос на бъдеще.
Новите критици пропускат простичкия факт, че
фондовете вече плащат пенсии
и откакто го правят, зловредната дискусия затихна. Не обръщат внимание и на това, че повечето фондове са в изключително активна комуникация с техните осигурени лица и не случайно някои от тях вече имат офиси във всеки град, освен платформите и другите форми за комуникация. Разбира се, би било добре вторият стълб да се укрепи и развива адекватно, каквато беше и изначалната идея с увеличение на вноската във времето, с въвеждане на мултифондове, по-гъвкави правила за инвестиции и т.н. Балансът трябва да се измести повече в посока на втория стълб. Първо – защото той покрива всички дефекти на първия стълб, поради характера на осигуряването – капиталово срещу солидарно. Второ – поради поколенческата особеност, следва по-младите хора да видят по-ясно своя личен интерес и роля в осигуряването си. И трето – да се се омекоти и демографския удар, защото поне според прогнозите, той ще се засили и пенсиите в бъдеще ще ги плащат все по-малко работещи.
"По отношение на третия стълб и идеята той да отиде в лични сметки в банка и всеки „сам да преценява“, подозираме, че това е оптимизъм на един тип млади и не толкова млади хора, с добри доходи, познания и възможности да управляват активно своите пари и евентуално да правят и сравнително висока печалба от индивидуалния си портфейл", коментираха хора от фондовете.
Тук наистина има дефицит от информация и познания, че третият стълб,
доброволното пенсионно осигуряване, е най-ефективната
пасивна форма за дългосрочно спестяване в страната, която е изключително гъвкава и лесна за администриране от лицето, без да го задължава нито с това каква вноска да внася, кога да я внася, как и кога да я ползва и т.н. Тя е и защитена и насърчена, защото има данъчна преференция за вноските, с които се намалява данъчната основа, има защита от запор върху дохода, както и липсата на данъци теглене преди пенсиониране. Но третият стълб твърде малко се ползва от работодателите като форма за насърчаване на служителите, а и данъчната преференция, която има за това, би следвало да се увеличи, защото е 60 лв. от много години.
Безспорно, както призовават от ЕКИП, дебат за пенсионната система трябва да има.
И той трябва да е съсредоточен върху болния първи стълб, а не върху здравите втори и трети, коментират от частните пенсионни фондове. Там трябва да бъдат направени дълбоки, съществени и разтърсващи статуквото реформи, които да го върнат към неговата основна функция – да осигурява пенсионен доход спрямо осигурителния принос. Нужно е да се премахне дивотията „Свободен избор“ и възможността да се прехвърлят парите в НОИ и Сребърния фонд, защото от това губят и осигурените лица, и държавата едновременно.
Ролята на втория стълб трябва да се увеличи, чрез увеличение на вноската, промени в режима на инвестиции на парите събирани в него и възможността на осигурените лица да избират риска при управлението на техните пенсионни спестявания. Крайният радикализъм обаче, който лъха от новите предложения, твърде много надценява финансовата култура на хората, народопсихологията и т.н.
Приемането на тъкъв тип предложения, биха довели до също толкова опасен резултат, колкото и идеите за национализация. Крайно време е, политиците да ползват пенсиите и пенсионната система, за да си купуват стабилност и рейтинг, казват рабтещи в частните пенсионни схеми.
