По-тежките и по-дълготрайни нарушения във веригите на доставки, както и по-високата от очакваното инфлация, вероятно ще забавят темпа на икономически растеж през 2022 г., прогнозират икономистите на "УниКредит Булбанк".
Банката понижава прогнозата си за ръста на реалния брутен вътрешен продукт на България за 2022 г. до 3.6% на годишна база спрямо 3.9% в предишната й прогноза. Очакванията й са за 4.3% ръст на реалния БВП през 2023 г., когато и нивото на безработица ще спадне до нива, съответстващи на пълна заетост.
"Вариантът Омикрон доведе до увеличаване на "насрещните ветрове", пред които се изправя икономиката, което може да навреди на икономическата активност през 2022 г. Все пак, предполагаме, че ефективността на ваксините няма да отслабне значително и делът на ваксинираното население бавно ще нарасне, макар че най-вероятно ще остане под стойностите, необходими за постигане на групов имунитет. При тези допускания, здравните рискове се очаква да намалеят в хода на годината, с което отрицателният ефект на нови вълни на пандемията върху траекторията на растежа би трябвало да е по-ограничен, отколкото в миналото", обясни главният икономист на банката Кристофор Павлов.
Според "Уникредит Булбанк" средногодишната инфлация ще нарасне до 6% на годишна база през 2022 г., преди отново да спадне до 3% през следващата година .
Високата инфлация отразява основно временни фактори, като високите цени на енергоносителите, нарушенията във веригите на доставки и базовите ефекти.
Въпреки това, ръстът на инфлацията се и оказал по-широко базиран, отколкото се е очаквало първоначално и вероятно ще трае по-дълго.
Кристофор Павлов смята, че има две специфични за България причини, заради които инфлацията в страната вероятно ще достигне високи стойности за региона на Централна и Източна Европа. Първо, ръстът в цените на храните вероятно ще се окаже по-продължителен, тъй като по-малките количества използвани торове ще намалят обема на реколтата през 2022 г. Ако този сценарий се материализира, общото ниво на инфлация вероятно ще нарасне в по-голяма степен в България, отколкото в останалите страни от ЦИЕ, тъй като в България храните заемат най-голям дял в кошницата на потребителските цени от всички държави в региона.
Второ, пренасянето на по-високите цени на суровините към потребителските цени в България вероятно ще бъде засилено от факта, че страната има сравнително голям брой сектори на икономиката, характеризиращи се с висока концентрация. Това означава, че делът на компаниите, които са в състояние да прехвърлят тежестта на повишените цени на входящи суровини и продукти върху цените за крайните потребители също е висок.
"Прогнозата ни за инфлацията е базирана на допускането, че цените на електроенергията и топлоенергията за домакинствата ще нараснат с 15% през април 2022 г. Ефектът от пренасяне на по-високите разходи към по-високи цени на труда и от там към ново увеличаване на общото ценово равнище вероятно ще бъде слаб. Това е така, защото нормата на безработица и други важни показатели за пазара на труда сочат, че икономиката е далече от достигането на пълна заетост. Също така важно е да се отбележи, че делът на мениджърите, които докладват за проблеми с намирането на работна ръка сега, в сравнение с периода преди началото на пандемията, е значително по-нисък в България, особено в сравнение с останалите страни от ЦИЕ", отбелязва още главният икономист на "Уникредит Булбанк".
