Поемането на председателството на ЕС от Франция и съставянето на ново правителство в Германия, дадоха ясен сигнал на общността да придвижи напред една затлачена с години реформа – завършването на т.нар. Банков съюз, част от който от 1 октомври 2020 г. е и България. Според експерти, този Европейски банков съюз е по-необходим на еврозоната от всякога, особено след корона кризата. Очаква се само България да преведе към Фонда за преструктуриране на банки (част от ЕБС) до 187 923 874 лв. (96 083 951 евро) през 2022 година. Средствата ще бъдат разписани в държавния бюджет.
ЕС иска да реформира правилата си за бюджетния дефицит и дълга. В същото време ЕЦБ макар и плахо върви към края на стимулиращите си програми, част от които директно предоставят средства на банките, които пък ги използват, за да изкупуват дълговите книжа на страните от валутния блок.
Пресъхването на този извор на ликвидност, а и евентуалното покачване на лихвите, за което настояват по-пестеливите страни от Севера, потенциално може да създаде предизвикателства за банковия сектор. Така че от гледна точка на зоната на единната валута укрепването на Банковия съюз изглежда логичен и навременен ход.
От друга страна обаче, за малка страна като България със стабилна банкова система и малък дефицит и дълг (според европейските разбирания и Маастрихтските критерии), Банковият съюз досега е само разход и изтичане на ликвидност. Например българският фонд за преструктуриране на банките вече започна да се влива в общия европейски пул. Първоначалната вноска направена от нашия Фонд през 2020-а бе за 81 млн. евро. А реално вноските в Европейския фонд за преструктуриране са необходими по-скоро за спасяването на банки от страните-членки на еврозоната, тъй като те са големи по размер на активите си и съответно са от най-първостепенно значение за стабилността на системата на целия континент.
Всъщност историята на Европейския банков надзор е показателна – от изграждането му в края на 2014 г. досега в еврозоната е имало значими за страните банки, които са били под директния надзор на ЕЦБ и които са са се превърнали в проблемни. Само една от тях беше преструктурирана, а всички останали – обявени в несъстоятелност.
На този фон на 18 януари за първи път през 2022-ра се събра ЕКОФИН – съветът на финансовите министри от Европейския съюз. Централна тема на срещата бе именно ограничаването на бюджетния дефицит, а покрай нея се отвори разговор и за завършването на Банковия съюз.
"Приветстваме намерението на френското председателство да постигне напредък във важна област като Банковия съюз. Той ще бъде важен за фазата на възстановяване", отбеляза заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис.
Темата бе поставена в дневния ред на ЕС и от председателя на съвета на финансовите министри и централните банкери от еврозоната (т.нар. Еврогрупа) Паскал Донаху.
"Има икономически императив да действаме. Има и прозорец от политически възможности, през който трябва да предприемем действия. Това беше одобрено от всички министри", посочи Донаху.
От думите му стана ясно, че в следващ период той ще иска да се постигне споразумение за напредък по всички проекти, свързани в Банковия съюз. Като се започне от разработването на ясен график за реформите, в който те да бъдат подредени и се стигне до изясняване на позициите, по които ще действат финансовите министри.
Какво трябва да се случи,
за да има пълнокръвен Европейски банков съюз?
Да напомним, че в момента банките в ЕС работят под единна рамка за регулации и надзор.
Има и единен съвет за престуктуриране на кредитни институции, когато те изпаднат в криза, а към него действа и спасителен фонд. България се присъедини към тези механизми, когато през 2020 г. БНБ влезе в режим на тясно сътрудничество с Европейската централна банка, а пет банки, опериращи у нас, преминаха под прекия надзор на ЕЦБ. Съответно БНБ прие да прилага и надзорните практики на ЕЦБ по отношение на останалите под нейния надзор банки.
България прие ангажимент за 96 млн. евро
Само преди дни – 19 януари т.г. парламентът прие законопроект за ратифициране на споразумение за защитен механизъм между България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране (ЕМП) като кредитополучател. По силата на това споразумение страната ни ще преведе към съвета до 187 923 874 лв. (96 083 951 евро) през 2022 година. Средствата ще бъдат разписани в държавния бюджет.
"Ратификацията засяга изпълнението на ангажиментите на страната ни във връзка с членството й в Банковия съюз на Европейския съюз. Вносителите припомнят, че от 2020 г. България участва равноправно в Единния надзорен механизъм и в Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП). Основен елемент на ЕМП е изграждането на Единния фонд за преструктуриране (ЕФП), който следва да достигне целевото си ниво в размер на 1 на сто от гарантираните депозити в кредитните институции в държавите членки, участващи в Банковия съюз до 31 декември 2023 година. В мотивите към законопроекта се посочва, че целта е разработване на общ защитен механизъм (ОЗМ) на ЕФП, който да осигури финансиране в процеса на преструктуриране на кредитни институции в Банковия съюз, когато средствата в ЕФП не са достатъчни и не могат да бъдат осигурени чрез пазарно финансиране. ОЗМ включва револвираща кредитна линия от Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), който осигурява подкрепа от името на еврозоната, и паралелни защитни механизми (револвиращи кредитни линии), които се предоставят от всяка участваща (в Банковия съюз) държава членка извън еврозоната", се уточнява в мотивите към законопроекта.
Какво липсва
Механизмът, който липсва, за да кажем, че Банковият съюз е завършен, е общоевропейска схема за гарантиране на депозитите. Тази реформа вече се отлага повече от десетилетие, като и досега из Европа продължават да действа национални схеми за защита на вложителите.
В България от 1999 г. действа Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), като у нас са гарантирани спестяванията в размер до 196 000 лева. По закон ФГВБ определя и събира годишните премийни вноски от банките, участващи в системата за гарантиране на влоговете. Той може да инвестира средствата си в нискорискови и високоликвидни ценни книжа, издадени от първокласни емитенти, и депозити в Българската народна банка. Това е и институцията, която изплаща в пълен размер гарантираните суми по влоговете на физически и юридически лица. Освен това ФГВБ съдейства в процеса по преструктуриране на кредитни институции, както и контролира дейността на синдиците в банките в несъстоятелност.
Както стана дума, завършването на Европейския банков съюз предполага създаването точно на такъв фонд, който да действа в цяла Европа или поне в еврозоната, към която България иска да се присъедини на 1 януари 2024 година. Разбира се, ако дотогава европейските лидери склонят да направят тази реформа, ще се очаква страната ни да се откаже от националния си фонд (ФГВБ) и да започне да прави вноски в общоевропейския. По същия начин, по който от българския фонд за преструктуриране на банките, в който вноски правят самите кредитни институции, средства вече активно се прехвърлят към европейския му еквивалент.
