На 21-и януари във Видин ще бъдат обсъдени възможностите Видин да бъде вписан в списъка на ЮНЕСКО. Той може да има този шанс, тъй като Дунавският лимес, в чиито граници попада, в частта си между Сърбия, Хърватия, Румъния и България, вече е в предварителния списък на ЮНЕСКО.
Срещата ще бъде предавана чрез видеовръзка от пресклуба на БТА в крайдунавския град.
Председателят на Лимес комисията в България и археолог в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките доц. д-р Людмил Вагалински предупреди, че подготовката за внасяне на документите за признаване на така наречения Източен сектор на Дунавския лимес за част от световното културно наследство върви с известно забавяне.
Причината са наложените от COVID-19 ограничения. България е избрана за координатор по придвижването на общата кандидатура, в която участват и Хърватия, Сърбия, Румъния.
В последния момент от общата кандидатура се е оттеглила Унгария, което е предизвикало известно колебание сред четирите страни партньори от Източния сектор.
„Все още не е ясно дали ще продължим работа в първоначалния формат“, обяснява доц. Вагалински.
По кандидатурата предстои още работа по задължителната, обемиста документация за избраните обекти, като тя се попълва по шаблон, общ за четирите страни. Очакванията са процесът по кандидатстването да приключи през 2023 г., като то е в правомощията на четирите правителства.
Дълго време Дунавският лимес е ядрото на северната граница на Римската империя. В средата на миналата година западният сектор от лимеса, обхващащ територии в рамките на Германия, Австрия и Словакия, бе вписан в списъка на ЮНЕСКО с паметници на културата със световно значение.
Т. нар. Източен сектор на Дунавския лимес обхваща част от Средния и Долния Дунав. Това са територии в рамките на Хърватия, Сърбия, Румъния и България. Засега българските обекти, които са предложени да станат част от общата кандидатура, са 32 на брой. Почти всички са военни укрепления. Списъкът включва и една кариера, участъци от римския крайдунавски път, както и комплекс от римски пещи за вар.
Според доц. Вагалински България не оползотворява достатъчно пълноценно сегашните възможности, които ЕС предлага за финансирането и популяризирането на културното й наследство.
Според него е необходимо хората, които изработват българската политика в областта на културно-историческото наследство, да се допитват навреме до специалистите, а не да разчитат на кампанийност и системно импровизиране.
Археологът смята и че би било полезно ЕС да изработи наръчник за въвеждането на иновативни техники и технологии за опазване и популяризиране на културното наследство, а това да бъде свързано и с приемане на общо законодателство в сферата на културно-историческото и археологическото наследство. Според доц. Вагалински именно липсата на общо европейско законодателство предопределя "работата на парче" по отношение на онлайн-достъпа до културно-историческите забележителности.
Едно общо европейско законодателство би помогнало на България и за справяне с развихрилото се през 90-е години на миналия век иманярство (особено покрай Дунава), което според доц. Вагалински все още не е овладяно. Той предупреди, че като цяло в ЕС се върви в посока на приемане на общи и по-строги правила срещу незаконния трафик на културни ценности.
