Най-голямото предизвикателство пред световните политици безспорно са препускащите цени и най-високата за последните няколко десетилетия инфлация. За добро или лошо, умишлено или случайно, към сериозната инфлационна среда се прибави и изострящото се напрежение между Москва и Киев, което заплашва да изкриви пазарната реакция на някои активи по отношение на инфлационната картина.
На пресконференцията след края на редовното съвещание на паричния комитет на Федералния резерв на 26 януари неговият председател Джеръм Пауъл обяви, че вероятно ще повиши лихвените проценти през март и потвърди плановете да прекрати програмата за покупка на облигации и на агентски дълг през същия месец, за да се справи с инфлацията. След което ще последват още лихвени увеличения и евентуална редукция на активите в банковия баланс, ако е необходимо. Всичко ще зависи от скоростта на понижение на инфлацията от сегашните й стойности, която банкерите ще следят внимателно.
Пауъл не уточни още колко пъти американските банкери ще повишат лихвите, нито с каква скорост ще редуцират огромния банков баланс. Но беше пределно ясен по един ключов въпрос – че инфлацията е висока и по всичко изглежда, че ще продължи да расте, поради което Федералният резерв планира решително ограничаване на кредитирането и на извънредната подкрепа, която предостави на икономиката по време на пандемията.
Пазарната реакция
Резултатът от непривично категоричния тон на шефа на американската централна банка беше пореден трус на финансовите пазари: борсовият индекс S&P 500 заличи спечелените 2% по време на най-мощния си за последните две години низходящ обрат. От началото на годината от пазарната оценка на борсовите индекси са заличени около 5 трлн. щ. долара в хода на усилията на търговците да прогнозират броя на лихвените увеличения през тази година.
Доходността на двегодишните щатски ДЦК отчете най-високия си еднодневен скок от март 2020-а от 13 базови пункта – до 1.15%, което е най-силната котировка от февруари 2020-а. Възвръщаемостта на базовите десетгодишни американски облигации пък се повиши с 8 точки и приключи търговската си сесия на 26 януари на 1.85 процента.
Щатският долар поскъпна до почти 1.12 за едно евро в ранното утро на 27 януари, а доларовият индекс, който следи движението на зелените пари към шест основни валутни конкуренти, се изкачи до 96.64 пункта.
Черното злато надхвърли 90 долара за барел
Силното търсене и опасенията от евентуален военен конфликт между Русия и Украйна качиха петролните котировки.
Фючърсните контракти на американския лек суров петрол WTI с доставка през март приключиха търговската си сесия на 25 януари над 85 долара за барел, а във вечерната търговия на следващия ден поскъпнаха до 87.74 долара за барел. Петролът сорт "Брент" с доставка през март пък се изкачи до 90.30 долара за барел. Основната причина е геополитическият риск, произтичащ от напрежението по руско-украинската граница, който задълбочава съществуващия дисбаланс между търсене и предлагане на енергийните пазари. Изчезват и опасенията, че "омикрон" ще предизвика поредните икономически карантини.
В опит да охлади поскъпването на WTI, амиракнското министерство на енергетиката обяви, че дава назаем 13.4 млн. барела суров петрол от държавния стратегически резерв на седем компании. С което общото количество деблокирано гориво е достигнало почти 40 млн. барела, по данни на енергийното ведомство. Тези доставки са част от обявения през ноември 2021-а план на Белия дом да предостави 50 млн. барела черно злато от стратегичекия си резерв, за да охлади натиска от най-високите от 2014-а цени на черното злато.
През последните месеци сериозни страхове пораждат и изтънелите складови запаси в ключови региони, които са най-ниски от няколко години насам. Пазарните играчи приемат скептично и усилията на администрацията на президента Джо Байдън да спрат ръста на петролните котировки на фона на намеренията на ОПЕК+ да се придържат към първоначалните си намерения за постепенно увеличение на предлагането.
Рискът от руска инвазия в Украйна през следващите няколко седмици се оценява на над 50% от "Роял бенк ъф Канада кепитъл маркетс". Нарушаването на петролните потоци от Русия може лесно да тласне цените до 120 долара за барел, предупреждава "Джей Пи Моргън Чейз". Банкерите пресмятат, че евентуален подем на котировките до 150 долара за барел би редуцирал ръста на световния БВП до едва 0.9% годишно през първото полугодие и би качил глобалната инфлация до 7.2 процента.
По-скъпият петрол означава и по-висок инфлационен натиск, който ще принуди централните банки да затегнат по-скоростно паричната политика, а правителствата – да вземат мерки за защите на потребителите. Япония обяви на 25 януари, че ще субсидира рафинериите в опит да ограничи поскъпването на бензина.
Валутните жертви
Руската рубла и украинската гривна са под сериозен натиск от пограничното напрежение на двете съседни държави и са най-губещите валути от развиващите се пазари от началото на годината.
Рублата е загубила над 5% от пазарната си оценка през януари, принуждавайки централната банка да спре регулярните покупки на чуждестранна валута за попълване на държавния фонд, за да не оказва допълнителен натиск върху националната парична единица.
Според анализатори на "Джей Пи Моргън Чейз", рублата е подценена с 13%, а десетгодишните държавни облигации в местна валута, известни като OFZ, са поевтинели с над 100 базови пункта. Доходността на базовия държавен дълг е достигнала 9.76% – най-висока от началото на 2016-а. Високите колебания принудиха руското финансово министерство да отложи редовния си седмичен аукцион.
Странична жертва на напрежението между Москва и Киев се оказа полската злота, която за пореден път попадна в полезрението на инвеститорите като потенциален сериозен рисков фактор.
Въпреки сигналите за по-агресивни лихвени увеличения от управителя на Полската централна банка, злотата е загубила 1.1% към еврото, с което става втората след рублата най-губеща валута на развиващ се пазар за тази седмица.
Зависимостта на Полша от енергийния внос от Русия и фактът, че злотата е по-ликвидна от източноевропейските си партньори от Европейския съюз прави валутата по-уязвима на колебания, коментират икономисти на "Ситигруп". Местоположението на страната също не помага, защото като съсед на Русия и Украйна тя е по-застрашена от геополитически рискове. Което означава, че злотата ще остане под натиск докато не се появявят конкретни доказателства, че Русия прави стъпки за деескалация на напрежението като изтегли почти част от войските си от украинската граница.
Полската валута се разменяше срещу 4.5874 злоти за едно евро в късния следобед на 26 януари във Варшава, с което почти заличи тазгодишната си печалба.
От Източна Европа най-печеивш е унгарският форинт, подкрепен от решението на Унгарската централна банка да повиши едномесечната си лихва с 50 базови пункта – до 2.9 процента.
