На днешния ден можем да си спомним за професор Иван Батаклиев – виден български географ, историк и геополитик. Първостроител е на модерната българска антропогеография, като разглежда не само взаимодействието между човека и природата, а и по-новото схващане за последиците от това взаимодействие. Задълбочава изследванията в областта на икономическата и аграрната география. С научното си дело доразвива политическата география в България.
Иван Батаклиев е роден на 24 януари 1891 г. в Пазарджик в семейство, произхождащо от историческия Батак. През 1909 година той се записва за студент в Софийския университет, където следва география и като втора специалност – история.
Иван Батаклиев е бил ръководител на катедрата по обща география и културно-политическа география, декат на Историко-филологическия факултет и директор на Географския институт на СУ "Св. Климент Охридски", съосновател и председател на Българското географско дружество. Признание за всестранната му научна дейност в областта на географската наука е избирането му член-кореспондент на географските дружества в Берлин, Прага, Белград, Вюрцбург, Грайфсвалд, Българския археологически институт и действителен член на Тракийския научен институт.
Иван Батаклиев е специализирал в Австрия, Англия, Германия, Франция и Холандия, автор е на над 110 научни труда, от които 22 преведени на чужди езици. Професор Иван Батаклиев се счита за основоположник, "баща“ на българската геополитическа наука /изследването на ефектите на географията върху международните отношения/, както и на ландшафтното изучаване на България.
През 1923 г. в резултат на продължителни проучвания на родния си град написва своя голям труд „Град Татар-Пазарджик. Историко-географски преглед“ (444 стр.), рецензиран от професорите Атанас Иширков и Васил Златарски и издаден от Пазарджишката община.
Още през 40-те години проф. Иван Батаклиев изтъква предимствата на геополитическото разположение на България. Неговите аргументи от исторически, икономически и етнически характер за принадлежността на Западна Тракия към България са използвани в Париж през 1947 г. от българската делегация, която заминава да защитава българската национална клауза срещу претенциите на Гърция за Родопите при сключване на мирния договор след края на Втората световна война.
На 10 октомври 1947 година проф. Иван Батаклиев е неочаквано уволнен от Университета (без право на пенсия и на купони за храна). Мотивировката е политическа – за „великобългарска противонародна дейност“ и за социалдемократическата му партийна принадлежност от студентските години.
Проф. Иван Батаклиев намира физически и морални сили да продължи своите научни занимания на собствени разноски. Публикува редица статии в наши и чуждестранни издания. Голям брой от тях са посветени на родния му край Пазарджик. Публикува и научно-популярни статии в различни вестници.
През този период проф. Иван Батаклиев завършва своя капитален труд „Пазарджик и Пазарджишко. Историко-географски преглед“ (814 стр.), върху който е работил продължително време от 1925 до 1966 година. Книгата е издадена през 1969 г. и е уникално обстойно изследване, каквото не притежава нито един друг български град.
За тази му народополезна дейност за изучаване на географските условия и историческото минало на Пазарджишко, отразени в много трудове, през 1970 г. е удостоен с орден "СВ.св. кирил и Методий, първа степен.
Проф. д-р Иван Батаклиев умира на 15 декември 1973 година в София. Провъзгласен е посмъртно за почетен гражданин на Пазарджик, на негово име са наименовани улица и „III основно училище“ в града. В израз на признание за значителния му принос за българската наука през месец май 1998 г., във връзка с честването на 100 години от учредяване на Географския институт в Софийския университет, една от аудиториите в Ректората е наименована „проф. д-р Иван Батаклиев“.
