Министерството на финансите започва работа по проект за оценка на състоянието на българския капиталов пазар. През последните години развитието на капиталовите пазари е приоритет, както на европейско, така и на национално ниво, тъй като за да се постигне наистина единен европейски капиталов пазар, националните пазари също трябва да се развиват, съобщиха от ведомството.
Целта на проекта е да се изготви анализ на текущото състояние на българския капиталов пазар. Работата по проекта включва идентифициране на пречките пред развитието на българския капиталов пазар; сравнението му с капиталовите пазари на държави от Централна и Източна Европа (benchmarking); изготвяне на препоръки за преодоляване на идентифицираните по време на анализа пречки пред развитието на пазара.
Анализът на състоянието на българския капиталов пазар и препоръките, които ще бъдат изготвени, ще бъдат представени и обсъдени с пазарните участници и след приключване на проекта ще бъдат използвани за база за дискусия за изготвяне на Стратегия за развитие на капиталовия пазар в България.
Проектът е с продължителност 18 месеца (до месец май 2023 г.) и ще се осъществява с финансиране от Европейския съюз, чрез Програмата за подкрепа на структурните реформи, в сътрудничество с Генерална Дирекция „Подкрепа на структурните реформи“ на Европейската комисия (DG REFORM) със съдействието на Европейската банка за възстановяване и развитие.
Вторият проект е за създаване на „Правна и регулаторна рамка за изпълнение на инструментите за хеджиране (Приключващото нетиране за деривати и репо-сделки)“ (Close-out Netting for Derivatives and Repo)
България е единствената държава членка на ЕС, която не е приела цялостна законодателна уредба за приложимостта на приключващото нетиране /правен механизъм, който намалява риска/ във връзка с рамковите договори за сделки с деривати и сделките за финансиране с ценни книжа. Това причинява правна несигурност при сделките с деривати и сделките за финансиране с ценни книжа и възпрепятства тяхното използване.
Проектът е с продължителност 12 месеца. Той ще се осъществява с финансиране от Европейския съюз чрез Програмата за подкрепа на структурните реформи в сътрудничество с Генерална Дирекция „Подкрепа на структурните реформи“ на Европейската комисия (DG REFORM) и със съдействието на Европейската банка за възстановяване и развитие със съдействието на Европейската банка за възстановяване и развитие.
