Фискалният съвет публикува своето становище за проектобюджета за 2022 г., който бе представен преди дни от финансовия министър Асен Василев.
Финансистите отчитат, че има рискове пред реализиране на очаквания растеж. В проектобюджета бе записан близо 5% ръст на БВП през 2022 година. Според съвет рисковете се обуславят от това, че в макроикономическата прогноза са заложени оптимистични очаквания за реален икономически растеж през 2022 г. Капиталовите разходи традиционно се характеризират с по-слабо от очакваното изпълнение. Съществува и несигурност по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост, по който България следва да получи над 12 млрд. лв. безвъзмездна помощ от ЕС. Същевременно високите равнища на цените, подкрепени от проинфлационната политика на правителството, биха имали негативен ефект върху потреблението.
Фискалният съвет казва също, че високият темп на инфлация в България изпреварва средния за Европа. Допълнителното му ускоряване с оглед на предложените политики рискува присъединяването на страната към еврозоната в обозримото бъдеще, а овладяването на инфлацията следва да бъде сред основните цели на фискалната политика за предстоящите години, тъй като това е и един от критериите за сближаване, който трябва да бъде изпълнен за присъединяване към еврозоната.
Според съвета в разглеждания период няма изгледи да се спази средносрочната бюджетна цел за България. Очаква се влошаване на структурния баланс до -3,3% при това, без да се вземат предвид фискалните мерки за овладяване на последиците от пандемията.
"Фискалният съвет не счита, че икономическата ситуация обуславя необходимост от такава значителна фискална експанзия през 2022 г. и нарушаване на фискалните ограничения. Нещо повече, според Съвета процикличната политика ще доведе до допълнително проинфлационно въздействие в момент на и без това бързо покачване на индекса на потребителските цени. В допълнение, при така планираните параметри съществуват значителни рискове (например при нереализиране на предвиждания растеж) в следващите години от прогнозния период България да навлезе в процедура по свръхдефицит", се посочва още в становището.
Въпреки ниското ниво на държавен дълг спрямо БВП като цяло, финансистите подчертават, че темповете на нарастването му се ускоряват изключително бързо. Затова е необходима по-задълбочена аргументация относно необходимостта от поемане на дълг в следващите години предвид темпа на възстановяване на икономиката от пандемията.
"Фискалният съвет счита, че е необходимо да се провежда политика по повишаване на доходите. Същевременно, твърде ускореният темп на този процес, който превишава значително ръста на производителността на труда, ще създаде допълнителен проинфлационен натиск. Нещо повече, в съчетание с пандемията и енергийната криза, той би могъл да предизвиква непреодолими затруднения пред редица малки бизнеси, които са били по-силно засегнати от неблагоприятните обстоятелства. Фискалният съвет не одобрява практиката в проектобюджет да се предвижда, че той ще бъде актуализиран след няколко месеца. От друга страна, ако се планира актуализация в такива кратки срокове, Фискалният съвет препоръчва разчетите за разходите, за които се очаква финансиране по линия на НПВУ да бъдат направени тогава, тъй като ще има по-голяма яснота кога ще бъде одобрен той и какви са възможностите за реално усвояване на средствата по него", гласят още изводите и препоръките на институцията.
