Трябваше да дойде промяната, за да се разкрие пред обществото един парадокс. Един бранш от дълго време е искал да се подчини на законови норми, но властта е нехаела и не е направила нищо за създаде регулаторна рамка за него.
Ето какво каза председателката на Асоциацията за управление на вземанията Райна Миткова: „Ние от години апелираме към политиците за законова регулаторна рамка на нашата дейност. Това е една много чувствителна тема за обществото и е редно да има критерии кой се занимава с тази дейност”.
Вследствие на безплодните усилия на бранша
нещата са докарани до пълно безобразие.
Длъжниците дори и не знаят кога и как са преминали в ръцете на колекторските фирми, а когато това се случи главна роля в събирането на вземанията вече играе психическия тормоз.
Преди около месец обаче се надигна Отечествен фронт. Предводители станаха националният обществен защитник Диана Ковачева и Асоциацията за защита на потребителите. Икономическият министър и вицепремиер Корнелия Нинова яхна раздвижването и битката срещу некоректните събирачи на дългове се превърна в първата й инициатива. А когато една обществена тема стане политическа, вероятността за промени – добри или лоши, рязко нараства.
"В БНБ има регистрирани 17 колекторски фирми, а в момента около 40 фирми – нито лицензирани, нито регистрирани – "ходят" из страната и тормозят народа", разкри Нинова.
Тя заяви още: "Спешно се нуждаем от законова уредба за събиране на вземанията от колекторските фирми. България няма законодателна уредба. Голям проблем е, че неизвестни и нелегитимни персони тероризират хората по села и градове. Този проблем е много голям".
Омбудсманът предложи конкретни мерки,
които да залегнат в проекта на закона. Една от тях е вземанията от потребител да са непрехвърляеми, освен ако същият не е дал изрично и в писмена форма съгласието си за това и то преди прехвърлянето на несъбрания кредит. И още, ако съгласието му е залегнало в индивидуално уговорена клауза в договора.
Друга норма трябва да изисква задължително предоставяне при поискване от страна на длъжниците на коректна и точна информация какво са изплатили и какво остава да дължат. Трябва задължително да има уведомяване за прехвърлянето от предишния кредитор към колекторската фирма, като е посочено кой е новият кредитор.
Към задължителните атрибути за такова прехвърляне са:
– основанието и падежа на вземането;
– общият размер на дължимата сума;
– общият размер на платената сума;
– банковата сметка на кредитора;
– ограниченията за новия кредитор да начислява такси, неустойки, санкции и лихви, които не са предвидени в договора.
Да бъде създаден
специален регистър на фирмите за събиране на вземания,
иска още омбудсман Ковачева. Той би помогнал да се засили контролът като се предвиди прекратяване на регистрацията на колектор при няколко нарушения.
Да бъде направено и подробно описание на процедурата по извънсъдебно събиране на задължението с предвидени изрични забрани и ограничения за колекторите, иска още общественият защитник.
Ковачева акцентира върху факта, че нашата страна остава единствената в Европейския съюз, която не предоставя възможност на длъжниците, които обективно и трайно не могат да погасяват своите задължения, да решат този проблем.
„БАНКЕРЪ” потърси официално становище от Асоциацията за управление на вземания.
„АУВ е създадена да работи в полза на потребителите и бизнеса. Като такава, членовете ѝ се противопоставят на всички нелоялни практики и подкрепят работещи идеи, свързани със създаването на ефективна законова рамка, която да гарантира справедливо уреждане на отношения между кредиторите и техните клиенти. Асоциацията изразява готовност да предложи своята експертиза. Членовете правят и уточнението, че не начисляват такси върху дълга, оскъпяването произлиза от различните съдебни такси". Това заявиха от асоциацията и уточниха, че "компаниите за управление на вземания събират единствено това, което е указано от закона”.
Според Асоциацията за защита на потребителите (АЗП)
проблемът с колекторските фирми винаги е бил заради методите,
които те използват и нерегламентираните с ясни правила дейности.
"Неведнъж се е стигало до насилие, а психическият тормоз над длъжниците е норма на поведение за тези фирми. И не на последно място – непрозрачните формули, по които те изчисляват наказателни лихви, хонорари на юристи и други".
Изключително притеснителна е тенденцията, която наблюдаваме през последните 2 години, когато банките и други кредитни институции предпочитат по-рано да продават лошите си кредитни портфейли на колекторските компании, добавят от АЗП. Предвид обстоятелствата, очакваме да започне вълна от забавени кредити, които ще преминат в ръцете на тези фирми, сигурни са от АЗП.
Пресен пример за това е скандалът с Българската банка за развитие (ББР), която отпусна 75 000 000 лева кредит на фирма за събиране на вземания, за да изкупи кредити от други две банки на обща стойност 500 000 000 лева, напомнят от АЗП. В своя защита от ББР заявиха, че отпуснатите средства са обезпечени чрез тази част от кредитите, които са покрити с активи, оценявани на 150 000 000 лева, изтъкват от АЗП.
"Отново подчертаваме, че колекторските компании не се контролират от никого. Работят свободно на пазара, като в момента оперират с дългове за над 3 млрд. лева на българските граждани. Масовата практика е те да изкупят дългове на 15-20% от стойността им, а същевременно не се дава възможност първо на длъжника да изкупи дълга си от банката и едва след това да бъде предложен на колекторските фирми", казват от АЗП.
АЗП апелира да се предприемат необходимите законодателни промени, които да гарантират следното:
1. Колекторските фирми да подлежат на лицензионен режим;
2. Да се съблюдава психологическата, социалната и образователната пригодност на служителите на колекторските компании;
3. Да има задължителна застрахова срещу допускане на грешки;
4. Институция, която да наблюдава, контролира и регулира сектора;
5. Да се определи броят на телефоните разговори и срещите с длъжник в рамките на работната седмица.
Кога ще се премине към реализацията на тези добри намерения? На този въпрос отговори председателят на парламента Никола Минчев. Той обясни, че от първостепенна важност е приемането на Държавния бюджет за тази година. В името на това той ще настоява депутатите да се фокусират изцяло върху него, а не да се разсейват с други теми. Едва след това ще се гледат други важни законови промени.
Очевидно председателят на парламента не е длъжник и не е имал сблъсък с колекторска фирма. Дано и да няма.
За потърпевшите този закон е дори по-важен от онзи за бюджета, който не им казва нищо.
