Закриването на спецсъдилищата и спецпрокуратурата вече е пред финализация, става ясно от законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, публикуван в сайта за обществени консултации на Министерския съвет. Срокът за обсъждането му е 14-дневен и очевидно скоро след приключването му ще започне процедурата по приемането му.
За десетгодишния срок на своето действие, специализираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не постигнаха заложените със създаването им през 2011 г. цели, се посочва в мотивите на вносителите от Министерски съвет.
Първоначално, възложената им компетентност по дела за усложнена престъпна дейност по тежки престъпления, свързани с организираната престъпност, беше разширена, включвайки и дела за корупция по високите етажи на властта. Този подход целеше да компенсира липсата на достатъчно убедителни и последователни резултати, които да обосновават съществуването на органите на специализираното наказателно правосъдие. От друга страна, смесването на критериите за специализация по материя (предмет) и специализация с оглед субектите,
нарушава принципа за независимост на съда,
а от тук и принципа на правовата държава, се казва в правителствения законопроект.
Въведената специализация влиза в колизия със стандартите, формулирани в Становище No 15/2012 на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС). Избраният от законодателя подход на специализацията, която се основава върху неизчерпателно и избирателно изваждане на част от престъпленията по отношение на категория субекти, упражняващи различни публични функции, е силно проблематично от гледна точка на независимостта на съда.
Стандартите на КСЕС за специализираното правосъдие ясно определят, че всяка необоснована намеса в съществуващата институционална структура на съдилищата чрез отделяне на специализирани съдилища от общите, доколкото допуска различна от общата мярка на правораздаване, представлява опасност за върховенството на правото.
Вносителите са акцентирали и върху доклада на ЕК относно върховенството на правото за 2020 г., в който
ефективността на спецсъдилищата и спецпрокуратурите е оценена критично.
Цитиран е и доклада от 2021 г., в който се казва, че “…ключов проблем, подчертан в поредицата доклади по МСП, е липсата на последователни резултати в България, що се отнася до присъди по дела за корупция по високите етажи на властта. Към критичните оценки на европейските институции вносителите на проекта добавят и Индекса за възприятието на корупцията на Transparency International за 2021 г., в който България отново е поставена на най-ниска позиция сред страните членки на Европейския съюз (на 78-мо място от изследвани 180 държави).
Анализът на данните в Доклада за дейността на Специализирания наказателен съд през 2020 година сочи, че броят на постъпилите наказателни дела от общ характер е около 3% от общия брой гледани дела, а най-голям дял имат
исканията за разрешаване на СРС – около 50% от всички дела.
Данните по отношение на тежестта на наложените наказания са също показателни, като преобладават леките присъди: „Броят на съдените през 2020 г. лица е 290, от които 220 са осъдени и 70 са оправдани. Най-често налаганото наказание е "лишаване от свобода" до 3 години – 168 лица (306 лица през 2019 г.), в т. ч. на 93 лица изтърпяването на наложеното наказание е отложено по реда на чл. 66 от НК (197 през 2019 година). Наказание "лишаване от свобода" над 3 години е наложено на 45 лица (42 лица през 2019 г.) и на 2 лица е наложено наказание „доживотен затвор“…"
За качеството на правораздаването може да се съди по броя на отменените, изменените и постановените нови присъди на въззивно и касационно ниво, чийто брой остава висок, сочат вносителите. „През 2020 година резултатите от въззивна и касационна инстанция по отношение на постановени присъди, сочат следното:
– 24 бр. потвърдени и изменени присъди;
– 8 броя отменени присъди и върнати за ново разглеждане на първоинстанционния съд;
– 8 броя присъди, при които е постановена нова въззивна присъда, като в пет от случаите се касае за част от подсъдимите“.
Проектът предвижда съдиите от Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран наказателен съд да бъдат преназначени в действащите съдилища. Подсъдността на престъпленията, попадащи в юрисдикцията на Специализирания наказателен съд, е прехвърлена към окръжните съдилища.
Освен делата за престъпления от общ характер,
извършени от длъжностни лица с имунитет
– съдии, прокурори, следователи, народни представители и конституционни съдии, на Софийския градски съд като първа инстанция стават подсъдни и всички престъпления, извършени от:
– членове на Министерския съвет,
– членове на Висшия съдебен съвет,
– главния инспектор и инспекторите в Инспектората към ВСС,
– членовете на Комисията за противодействие на корупцията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства,
– председателите на държавни агенции и на държавни комисии,
– изпълнителните директори на изпълнителните агенции.
Освен всичко това, в СГС се връщат и делата за престъпления по Глава първа от особената част на Наказателния кодекс –
предателството, шпионажа, диверсиите, тероризма и т.н.
Със законопроекта се предлага отмяна на т.нар. „кариерни бонуси“ за членовете на ВСС, главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет и административните ръководители и техните заместници, тъй като кариерното израстване на
магистратите следва да зависи единствено и само от работата им именно като магистрати.
Вносителите се аргументират с изводите в първия Доклад относно върховенството на правото за 2020 г., в който въведените „кариерни бонуси“ за членовете на ВСС изрично се посочват като риск за независимостта на съдебната власт.
Решаващи за кариерното развитие трябва да се заключенията, основани на обективната преценка на професионализма и интегритета на съответния магистрат, а не на качеството на работата му по осъществяване на функциите във ВСС и Инспектората към ВСС, които са административни и контролни, пише в мотивите.
