Г-н Каримански, бившият финансов министър Симеон Дянков, популярен като „Постната пица“ определи проектът за Бюджет' 2022 като „охолен“ и изненадващо изрази подкрепа към него. От ваша гледна точка какъв етикет заслужава проектът на финансовия министър Асен Василев?
– Моята дефиниция е, че това е амбициозен бюджет, обърнат с лице към утрешния ден. Проявявам разбиране към думите на Симеон Дянков и смятам, че има своите аргументи.
Г-н Дянков се представи като майстор на стагниращи бюджети, а сега хвали „охолния“ бюджет – не е ли странно това.
– Обърнете внимание в какви времена Дянков е правил стагниращи бюджети – когато и лихвите, и инфлацията бяха много по-различни от сегашното състояние на финансовата система. Много важно е в какъв момент можем да упражним така наречения финансов ливъридж между дълг и между собствени средства.
Мнението на икономистите за Бюджет' 2022 основно е разделено на две групи: че това е бюджет на инфлацията и дефицита и че е бюджет на растежа. Къде според вас е сечението по темата?
– Сечението е в начина, по който бюджетът ще бъде изпълнен, за да стане бюджет на растежа. Това е изключително важният момент. Не приемам мнението на критиците, които твърдят, че е проинфлационен.
Вижте цялото видео интервю с Любомир Каримански ТУК:
Такава оценка дойде включително и от Фискалния съвет.
– Ако не бъдат изпълнени инвестициите чрез капиталовите разходи – най-голямата разходна част в бюджета, то съответно няма да се изпълни и дефицита. Тоест – ще отидем към състояние на икономиката, каквото в момента имаме вследствие на досега бюджетираните години. Трябва да си изясним какво искаме: да продължим да бъдем на дъното – без иновации и нови възможности за бизнесите с добавена стойност, или да отлепим от дъното и да тръгнем напред и нагоре чрез решения, инвестиции и инфраструктура, които да доведат до някакъв ръст. Естествено, аз съм за фискалната дисциплина. Тя трябва да съществува, но когато искаме да растем икономически ние не обезсмисляме процеса на фискалната дисциплина. Напротив. Дисциплината плюс смелите иновативни идеи дават ръста. Това е най-доброто сечение.
По-острите критици твърдят, че именно изпълнението на тези високи капиталови разходи е трудно реализуемо.
– До този момент бяха трудно изпълними, защото повечето от тях изтичаха в схеми, а друга част не бяха реализирани заради бюрократични и административни спънки. Ние трябва да решим един наистина генерален проблем – проблемът с предвидимостта в българската икономика. Крайно време е нещата да започнат да се случват последователно и да бъдат устойчиви. Така че държавата по никакъв да не пречи на бизнеса. Да създаде необходимите условия за развитието на определен тип секторни политики и дотам. От друга страна е много важно да отключим инициативата за създаване на нови добавени стойности във всеки един от тези сектори. Именно тези добавени стойности ще донесат ръста в икономиката.
Кои сектори имате предвид?
– За да се случва всичко това е необходима добра инфраструктура. Инфраструктура, която търпи последователно развитие, а не фиксация в едни и същи проекти. През последните 15-20 години лично аз наблюдавам как непрекъснато се изливат средства в едни и същи инфраструктурни проекти. Колко пъти правихме магистрала „Хемус“? Колко пъти правихме магистрала "Тракия"? Колко пъти ги поправяхме, доправяхме и ремонтирахме ремонтите? Ами в София какво е? Колко пъти ремонтирахме „Цариградско шосе“, вместо да влезем в малките улички на града?
А легендарната улица "Граф Игнатиев"?
– Точно така!
Ето тук е въпросът: в кои точки се предвиждат инвестиции, за да може ефектът да е максимален? Още повече, че изявленията на министъра на регионалното развитие не са особено оптимистични относно бързото развитие на добрата инфраструктура. Някак по друг начин описва той строителството на всички тези тунели, мостове и магистрали…
– Ние изхождаме от това как държавата работи нормативно. Нашата икономика е регулаторно ориентирана и не може да действа на чисто пазарни принципи, защото трябва да се съобразява с по-голяма част от регулациите. А ние трябва да вършим и двете неща – да се съобразяваме с регулаторните принципи, които са наложени и от Европа, и от България вече, и в същото време да постигнем абсолютния баланс на пазарите, т.е. да спазваме и пазарната дисциплина. Тези две неща са изключително важни и най-вероятно затова министърът на регионалното развитие казва, че нещата ще се случат малко по-бавно, отколкото бихме искали. Просто трябва да работим "успоредно": от една – да спазваме нормативната уредба, а от друга – да усвоим средствата навреме и ефективно, качествено.
Думата навреме е особено важна, защото каквото и да си говорим, както и да разместваме едни милиарди от това перо в онова перо, нормалният човек продължава да очаква обещаването от десетилетия прословуто догонване на европейските стандарти. Което, между другото, отдавна се превърна в изпразнено от съдържание политическо клише.
– Ще го кажа простичко за хората. Аз също ползвам градския транспорт на София, особено често пътувам с трамвай. Пътувал съм и с влак, особено през последните шест месеца. И на двете места има нужда от сериозни инвестиции и промени. Особено в БДЖ. Харесва ли в момента някой българската железница? А тя по царско време е била сред най-добрите в Европа.
Лично на мен ми е неприятно и некомфортно да се возя с БДЖ. Това е едно от местата, което са необходими много сериозни и много спешни промени. Тежък проблем са и второкласните и третокласни пътища, разбити от ТИР-ове, за да не плащат ТОЛ-такси. Това е сериозна инфраструктура, която ако бъде ремонтирана качествено, ще отпуши всички връзки във вътрешността на страната, където нямаме догонващо развитие.
Ако погледнем реално на нещата, през последните години ние правим само основните магистрали и нищо друго от инфраструктурата на България. Макар прекрасно да знаем, че природните и всички останали ресурси се намират във вътрешността на България, а не край магистралите. Просто е – за да съживим западналите райони, ние трябва да стигнем до тях. А единственият начин това да се случи е пътищата до тях и вътре в тях да бъдат изцяло рехабилитирани.
За да ползва качествени пътища и европейска железница, българинът трябва да има нещо в джоба си. Сега нашите доходи са около 55% от средноевропейските, а на естонците и словаците, стартирали заедно с нас, достигат 75-80 процента. Кога ще видим тази тенденция – за нея са необходими доста повече от 5% годишен икономически ръст?
– Така е, но трябва да стъпим на реалностите, не можем да се заблуждаваме. И аз искам да видя ръст от 6.5%, но в момента това е невъзможно. Реалността не е такава. Може би, ако я нямаше ковид епидемията, ако не беше този проинфлационен натиск от страна на енергетиката от Европа към България и ако го нямаше вносът на инфлация, нещата щяха да изглеждат по друг начин. За съжаление това са реалностите и ние трябва да бъдем достатъчно адаптивни, че да се справим с тях. Ако продължаваме да се самозалъгваме и непрекъснато да вдигаме летвата над реалните ни възможности, ще изпаднем и в ментална криза.
Възможно ли е този проектобюджет да скара коалиционните партньори?
– Не мисля, че е възможно. Това пролича и на първо гласуване в Бюджетна комисия – потвърдихме плюсовете на проекта и предупредихме за други неща, които да обсъдим и върху които да поспорим между първо и второ четене на проекта. Не очаквам сериозен трус в коалицията.
В газовия сектор кавгата вече кипи, при това между коалиционни партньори.
– Не съм експерт по газа, нито в енергетиката, но това се получава винаги, когато нечии интереси бъдат настъпени или когато трябва да бъде наложен нов модел на работа. Нали не си представяме, че ако извадим дадена администрация или фирма от зоната й на комфорт, тя ще приеме новата ситуация веднага? Когато свикне с нещо, българинът търпи дълго. Последните 12 години как търпяхме едно и също управление, с едни и същи порочни практики? Прекрасно знаехме за какво става дума, но търпяхме!
Като говорим за бюрокрация и администрация, не се ли опасявате от риска тези над 8 млрд. лв. капиталови разходи, предвидени в Бюджет' 2022, да потънат по стар навик някъде из средните управленски нива, а не да бъдат усвоени по предназначение?
– Точно затова успоредно трябва да се разработят контролните механизми. И аз отново настоявам и ще продължа да следя за това всяка една обществена поръчка да бъде проследима на ниво създаване на критерии. Защото, ако осигурим такава прозрачност, че поръчките да бъдат проследими във всички етапи на процедурата – създаване на критериите, изпълнение на поръчката и отчет на свършеното и похарченото, проблемът с отговорността ще бъде решен.
През декември в „СТУДИО БАНКЕРЪ“ г-н Асен Василев каза, че бюджетът, който обсъждате сега, ще бъде временен, технически. А истинските реформи коалицията ще покаже при актуализацията му през юни-юли 2022 година. Намирате ли белезите на тези намерения в сегашния проектобюджет?
– Структурата на сегашния бюджет е доста по-различна от тази на предишния. В миналогодишния бюджет не се забелязваха каквито и да било отделни политики. Докато сега наблюдаваме именно структуриране по политики, като всички средства, насочени към отделни сектори са аргументирани. Това е новото. И това е рамката върху която ще се стъпи при актуализацията.
В кои аспекти очаквате да има актуализация?
– Трябва да се направи оценка на дублиращите се процеси в публичната администрация, с цел оптимизирането им. Ще търсим ефективност при проектобюджетирането. Винаги съм настоявал да имаме бюджетно програмиране, с показатели за ефективност и ефикасност на процесите.
Най-шумно се коментират темите за дефицита и държавния дълг. Какво е становището ви по тези намерения?
– Това, че дефицитът е много голям, е силно преувеличено. Ако махнем ковид съставката, той остава 2.5 процента. Но дори и да беше много голям, ние го залагаме само при капиталово бюджетиране. Трябва капиталово да се подкрепя бизнеса. През 2020 г. пари бяха дадени на хората, за да ги харчат, а не на бизнеса, за да запази нивата на производство. По същите причини сега в Европа и по света инфлацията ще е в по-високи от нормалните нива – отпечатаните пари бяха ориентиране към потреблението, а не към добавената стойност в производството.
При това положение, коя според вас е по-ефективната мярка – да се раздават помощи на бизнеса или да се приложат фискални инвестиционни стимули и данъчни облекчения?
– Аз съм за фискалните инструменти и инвестиционните стимули. Именно това ще задвижи голямото зъбно колело на икономиката. Няма смисъл да увеличаваме кривата на търсенето. Умните страни използват плановете си за възстановяване и устойчивост за иновативни производства.
Появяват се най-различни идеи, свързани с данъка върху добавената стойност. Подходящ инструмент за регулации в ситуацията ли е играта с ДДС?
– Много се спекулира с ДДС. Не мисля, че на този етап този данък е голям проблем. Той се плаща от потребителите, без да е сигурно, че намаляването му влияе върху цените на стоки и услуги. Напротив – опитът с ресторантите показа, че даже дава обратен ефект. Има смисъл само при издателите на български книги.
Контролираните медии се финансират обилно от своите контрольори, но свободните електронни сайтове се питат защо плащат ДДС, след като не продават краен продукт?
– ДДС не е само за продукти, той е и за услуги. Услугата е да информират гражданите. Но електронни медии са и телевизиите, ще бъде трудно разбираемо защо едните трябва да плащат ДДС, а другите не.
Широко прокламирана от силите на промяната бе идеята регистрацията по ДДС да става при праг от минимум 150 000 лева. Какво се случи с това намерение?
– По време на коалиционните разговори стигнахме до извода, че това трябва да бъде направено в две стъпки. От 2023 г. прагът да е 100 000 лв., а след това да минем на праг от 165 000 лева.
Мандатите на управителя на БНБ и на членовете на Фискалния съвет отдавна са просрочени. Какъв е графикът на промените там?
– През следващите две седмици трябва да минат процедурните правила в Комисията по бюджет и финанси. А през първите две седмици на март ще имаме новите назначения.
Разговора води: Емил Янев
