Повишаването на инфлацията у нас зависи изцяло от хода на военните действия и евентуалните санкции срещу Русия. Това каза председателят на бюджетната комисия в парламента Любомир Каримански.
„Към момента наблюдаваме инфлация, която е поне 2-3 пункта над тази, която сме дефинирали, тоест към февруари тя е около 9 – 9.1%. Хубавото на бюджета е, че има капиталови разходи, които са на база дефицит. По-скоро по-малки капиталови разходи ще бъдат направени, които ще бъдат трансформирани при необходимост за покриване на други нужди, предизвикани от тези санкции“, каза Каримански.
Цитираната цифра може да се окаже мека, защото „довоенната” ни прогноза беше за годишна инфлация от 12% към юни, а след това – слизане до 7.5% в края на годината, каза централен банкер. Той обясни, че войната е важен фактор за ръста на цените, но дори и тя да бъде прекратена, суровините няма да спрат да поскъпват. Експертът от БНБ каза още, че другата седмица се чакат ключови данни от ЕЦБ, които ще включват износа и от които ще могат да се направят по-точни прогнози за поскъпването у нас.
БНБ очаква инфлацията да продължи да се ускорява до края на полугодието. Това пък стана ясно от икономическия преглед на Централната банка по януарски, довоенни данни.
„През четвъртото тримесечие на 2021 г. се наблюдаваше засилване на формиралата се от началото на годината тенденция към ускоряване на инфлацията, като на годишна база през декември повишението на Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) възлезе на 6.6%”, пише в документа. Нарастването на цените беше широкообхватно и отразяваше най-вече преки и косвени ефекти от покачването на цените на основни енергийни продукти (петрол, природен газ и електроенергия) и на храните на международните пазари. Базисната инфлация също се ускори в условията на покачване на потребителските разходи на домакинствата, нарастването на цените на потребителските стоки при основните търговски партньори на България и косвените ефекти от поскъпването на енергийните суровини и на храните. В групата на административно определяните цени се наблюдаваше слабо ускорение на инфлацията спрямо края на 2020 г., което се дължеше главно на утвърдените от Комисията за енергийно и водно регулиране по-високи цени на електрическата и топлинната енергия, в сила от 1 юли 2021 г., както и повишенията на регулираните цени на газообразните горива в периода април – декември 2021 г.”, пише още в прегледа.
„Очакваме инфлацията да продължи да се ускорява през първата половина на 2022 г.”, категорични са централните банкери. Пред реализирането на прогнозата за инфлацията съществуват рискове за по-голямо нарастване на цените отколкото в базисния сценарий, произтичащи главно от възможни промени в регулираните цени на електроенергията, ВиК услугите и топлинната енергия след изтичане на въведения от правителството през декември 2021 г. мораториум върху цените на тези услуги със срок на действие до 31 март 2022 година.
Редица проинфлационни фактори ще тежат върху икономиката през първото полугодие, изчисляват експертите от БНБ. Един от факторите е свързан с мораториума върху цените на енергоносителите за битовите потребители, който изтича в края на март.
Върху потребителската кошница тежат цените на редица хранителни продукти, особено плодовете и зеленчуците, както и на услугите. Покачващата се инфлация най-вероятно ще доведе до затягане на паричната политика в световен мащаб, коментират от банката. Според експертите това би довело до оскъпяване на доходността по държавните облигации на страните от еврозоната, което ще рефлектира и върху българските държавни ценни книжа.
„Според регулярно провежданите от НСИ бизнес анкети за стопанската конюнктура в края на 2021 г. и началото на 2022 г. се наблюдава значително нарастване на дела на фирмите, които предвиждат увеличение на продажните цени през следващите три месеца. Такава тенденция се отчита във всички основни сектори – търговия на дребно, услуги и промишленост. В допълнение към това в групата на мениджърите в търговията на дребно, които предвиждат растеж на цените, преобладават очакванията повишението да бъде със същите и/или по-бързи темпове спрямо наблюдаваното досега, което е предпоставка през следващите месеци да продължи да се наблюдава повишение на инфлацията при хранителните и нехранителните стоки”, пише още в анализа.
Но лошата прогноза, може да се окаже още по-лоша.
„Пред реализирането на прогнозата за инфлацията съществуват рискове за по-силно нарастване на цените спрямо базисния сценарий, произтичащи главно от динамиката на международните цени на основни суровини и възможни промени в цените на електроенергията, ВиК услугите и топлинната енергия на регулирания пазар след изтичане на въведения от правителството през декември 2021 г. мораториум върху цените на тези услуги със срок на действие до 31 март 2022 г. В същото време одобреното от КЕВР понижение на цената на природния газ (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС) със 17.6% през февруари спрямо януари 2022 г., което не е включено в базисния сценарий на прогнозата, е предпоставка за по-ниска инфлация”, предупреждават от Централната банка.
Но през март картината вече е друга. Така че трябва да се научим да живеем месец за месец и да се надяваме, че и шокиращите цени ще бъдат плавно овладяни.
