КСНС обсъди актуалните рискове пред националната ни сигурност. Членовете на Съвета се обединиха, че ескалацията на напрежението в Черноморския регион, нестихващите конфликти в Близкия Изток и Азия, международният тероризъм и миграционните потоци изправят страната ни пред съществени предизвикателства. Това заяви президентът Румен Радев след Консултативния съвет за национална сигурност на тема: „Рискове и заплахи за националната сигурност на Република България. Състояние на Въоръжените сили. Необходими мерки“, който продължи пет часа.
"Бе актуализирано състоянието на въоръжените сили на България за защитата на териториалната цялост на страната. Налице са нормативни уредби, които възпрепятстват процеса по превъоръжаване – освен ресурсната неосигуреност е често променящата се нормативна база. Необходими са са мерки за към повишаването на интереса към професията на военните и преодоляване на процеса на напускане на въоръжените сили", каза президентът Радев.
Президентът отчете, че страните от региона заделят все по-голям ресурс за превъоръжаване с нови образци техника и развитие на иновативни технологии с военни предназначения.
„Процесът за придобиване на нови способности и поддържане на високи технологични въоръжени сили е все по-отчетлив. В рамките на заседанието беше актуализирано на въоръжените сили на България, с оглед тяхната роля за гарантиране на суверенитета, сигурността, независимостта и защитата на териториалната цялост на страната”, добави Радев.
Държавният глава посочи, че на заседанието са очертани областите с определени дефицити от способности и технологично изоставане в тяхното развитие, породени от „недостатъчно финансиране и ограничения в нормативната уредба”.
„Темпът на модернизация на българската армия не съответства на съвременните предизвикателства. Проектите за модернизация на видовете въоръжени сили не се развиват балансирано”, категоричен е той.
"Налице са нормативни уредби, които забавят процеса по модернизация. Всичко води до загуба на боеспособности и нарастващ риск за здравето и живота на военнослужещите“, добави Радев. Друг проблем е системният недокомплект на армията ни.
"Първото – промени в нормативната уредба. Ускоряване на процедурите за модернизация и поддръжка на военната техника. Второто – преодоляване на некомплекта от личен състав. Кампании за повишаване на престижа на професията. Трето – Приоритизирана инвестиционна план-програма до 2032 г.", изброи Радев.
Какви са предложенията, около които са се обединили участниците в Съвета:
– Правителството да предложи, а Народното събрание да разгледа ускоряване на процедурите по модернизация на различните видове Въоръжени сили;
– Министерският съвет да предложи и инвестиционна програма за модернизацията на различните типове Въоръжени сили, а също така МС да анализира възможностите за увеличаване в най-кратък срок на парите за отбрана до 2% от брутния вътрешен продукт.
– Министерският съвет да анализира възможността за актуализиране на Националния план за повишаване на разходите за отбрана до 2024 г.
– МС да осигури финанси за поддръжка на съществуващата въоръжена техника.
– Изпълнителната власт да преодолее изоставането и ускоряването на придобиването на нова техника по вече сключени договори, както и за стартиране на проекта за модернизация на Сухопътни войски.
– МС да оцени възможността за създаване на целеви фонд за организация на Въоръжените сили.
В заседанието участваха премиерът Кирил Петков, председателят на Народното събрание Никола Минчев, представители на седемте парламентарни групи, министрите на външните работи Теодора Генчовска, на вътрешните работи Бойко Рашков, на отбраната Стефан Янев, председателят на ДАНС и шефът на Държавната агенция "Разузнаване".
През годините президентът Румен Радев неведнъж е настоявал за ясни гаранции от изпълнителната власт за модернизацията на въоръжените ни сили. Това не е и първият КСНС, посветен на състоянието на армията. Темата беше във фокуса на няколко заседания през последните години, а в последната седмица президентът няколко пъти заяви, че най-голямата заплаха за националната ни сигурност е неглижирането на проблемите на въоръжените ни сили, сред тях – липсата на достатъчно ресурси, остарялата техника, забавянето на проектите за модернизация, недостигът на кадри, както и мотивацията им.
Консултативният съвет заседава на фона на напрежението около Украйна. Българската позиция до момента е, че конфликта между Запада и Русия трябва да бъде решен по пътя на дипломацията. Като член на НАТО обаче България участва в укрепването на Източния фланг на Алианса, а предложението ни е да бъде изградена българска бойна група на основата на батальон под българско командване, в която да участват и съюзнически сили, за да допълнят дефицита от способности в сухопътните сили, с които страната ни не разполага.
Междувременно в авиобаза "Граф Игнатиево" вече са четирите испански изтребителя "Юрофайтър", които ще изпълняват задачи и по охрана на въздушното пространство на България и на НАТО до края на март, а през април и май очакваме в страната ни да дойдат два изтребителя Ф-35 от Нидерландия.
