В обсъждания на второ четене бюджет за 2022 година най-голям е делът за социални разходи – над 20 млрд. лева. Предвидени са средства за компенсации заради високата цена на тока, добавките на пенсионерите и продължаване на мерките за справяне с пандемията. Основните упреци на депутатите от опозицията обаче са, че приходната част е занижена и може да се заложат повече пари за приходи, с които да се покрият предлаганите от тях по-големи разходи. Според ГЕРБ и ДПС заложената инфлация е занижена, като реалната инфлация гони двуцифрено число и със сигурност ще го надмине. Между първо и второ четене в бюджетната комисия постъпиха над 100 предложения за промени в законопроекта. По-голямата част от тях са направени от депутати от ГЕРБ, което изцяло противоречи на тезата им, че проектобюджетът е разточителен.
"Според нас инфлационните процеси в България са подценени. Приходната част е подценена не с малко, а с много, колеги. За съжаление, инфлацията, която преживя българската икономика, доведе до 30% обедняване на българските граждани. Естествено страдат и бизнеси. Не прави добро впечатление, че правителството на Кирил Петков върви след кризите", каза Александър Иванов от ГЕРБ
Според ДПС най-малко още 1 милиард лева ще влязат повече в бюджета заради по-високата инфлация и по-високия от очакваното икономически растеж, с който завършва 2021 г. "Ние предлагаме 1,63 милиарда лева увеличаване на приходната част. Водили сме разговори с колеги макроикономисти, водили сме разговори и с колеги икономисти от всички парламентарни групи, включително и с вас. Основанията да очакваме по-високи приходи са налице не само по тези две причини, но само тези две причини са достатъчни, за да се концентрираме върху това да увеличим приходната част и респективно да върнем част от парите към хората, бизнеса и общините", посочи Йордан Цонев от ДПС.
Бившият министър на вътрешните работи от ГЕРБ Христо Терзийски настоя средствата за МВР трябва да се завишат, защото е "въпрос на национален интерес". ГЕРБ настоява МВР да получи над 400 млн. лв. повече, като част от тези средства отидат за увеличение с 15% на заплатите.
Николина Ангелкова от ГЕРБ поиска 120 млн. лв. повече за туризма, а парите да отидат за завишаване на националната реклама на България като туристическа дестинация, завишаване на субсидията за чартърните полети и на директните помощи за туристическите фирми.
Управляващите не се съгласиха с аргументите на опозицията. "Ние сме отличници – 9% ДДС за туризма е удължено. И това е субсидия, много добре го знаете. 60 на 40 е до края на пандемията. Дали ще продължи пандемията, никой не знае, но сме готови с актуализацията на бюджета, тази мярка да продължи и това е много важно. Имаше проблем с ликвидните средства, ББР осигури ликвидни линии и те са толкова успешни в момента, че има лист с чакащи", подчерта Илин Димитров от ПГ на "Продължаваме промяната"
Премиерът Кирил Петков защити бюджета като посочи, че в него са заложени над 8 млрд. лева за капиталови разходи, които директно ще отидат и към бизнеса, и към хората.
По време на дебатите възникна спор и около помощите за отопление. Близо 300 000 души получават помощи за отопление с дърва и въглища от социалното министерство, съобщи ресорният министър Георги Гьоков. Той уточни, че те са със специален разширен режим до помощта за отопление. Репликата му беше в отговор на искане на ДПС за 50 милиона лева допълнителни средства в държавния бюджет за тази цел.
"Министрите като че ли повече ходят по жълтите паважи, а виждаме, че г-н Василев по-често отива вече и зад океана, стигна и до Гърция. Но не можа да намери да стигне до онези места, където дървесината, която купуват по населените места хората от 75 лв. стигна до 280 лв. А пелетите, които ползват извън София, стигнаха в някои дни и до 1000 лева", посочи депутатът от движението Рамадан Аталай.
Беше направено и предположение, че списъците с нуждаещи се хора от помощ за отопление, които се предават от кметовете, се превръщат в избирателни списъци. Това провокира отговор на вицепремиера Асен Василев. "Що се отнася до това дали списъците от хора, които имат нужда от дърва за огрев, са избирателни, искам да ви кажа, че от „Продължаваме промяната“ нямаме нито един кмет, така че избирателни списъци не правим, особено пък на хора в нужда, които имат нужда от дърва за огрев", изтъкна финансовият министър.
Вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова припомни, че държавните горски стопанства вече сами ще продават дървата за огрев на себестойност, на която са я добили. По този начин ще падне цената на дървесината, увери тя, визирайки промените, направени от Министерството на икономиката и индустрията.
