Кризата между Русия и Украйна припомни колко зависима е Европа от вноса на руски енергоносители. В момента и американският президент Джо Байдън, и Еврокомисията трескаво търсят алтернативни източници на природен газ. Възможностите обаче са ограничени, а това изправя Европа пред риск от бедствена ситуация.
Въпреки всички дипломатически маневри за намиране на алтернативни доставки на гориво експерти от индустрията и западни дипломати признават, че няма добри възможности – неудобен факт, който Кремъл може да използва в своя полза, ако кризата се влоши. Малко големи износители на газ имат излишък от капацитет, който могат да изпращат в Европа, която няма и добре развита инфраструктура за внос на втечнен природен газ, особено там, където е най-необходим – в Централна и Източна Европа.
На 31 януари Джо Байдън прие в Белия дом емира на Катар – шейх Тамим бин Хамад Ал Тани, който прояви готовност да облекчи положението на европейските съюзници на САЩ, тъй като страната му е сред водещите производители на природен газ.
Катар постави и своите условия.
Първото бе Европа да не препродава полученото синьо гориво, а второто – ЕС "да вземе решение" относно разследване от 2018 г. на дългосрочни договори за доставки от арабската страна, които според Еврокомисията може да възпрепятстват свободния приток на газ в Европа и нейния единен пазар на газ. Първото условие изглежда безсмислено при сегашните обстоятелства, а относно второто – Брюксел трябва да прецени какви са приоритетите му. Шейх Тамим междувременно получи наградата си – президентът Байдън обеща да направи Катар свой основен съюзник извън НАТО.
Междувременно първият дипломат на ЕС, Жозеп Борел, заяви, че общността ще се опита да си осигури доставки на газ от Азербайджан, в случай че Русия реши да намали или спре своите доставки. Еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон ще посети Азербайджан на 4 февруари, за да обсъди допълнителни доставки. Азербайджанският посланик във Великобритания Елин Сюлейманов вече сподели, че страната му е склонна да се отзове. Ако има спешна нужда, могат да бъдат предоставени определени обеми, но те "никога не могат да са равностойни на руските, това е очевидно", каза той в интервю за "Блумбърг".
Действително
способностите на Азербайджан са ограничени
– дори ако не се отчита деликатният момент, че ще се очаква Баку да обърне гръб на Москва, за да помогне на Европа. От две десетилетия страната се стреми да стане важен газов износител за Европа, което доведе до завършването през 2020-а на Трансадриатическия газопровод, пренасящ горивото през Гърция и Албания до Италия. Капацитетът на тръбата обаче е 10 милиарда кубически метра годишно, а в момента пренася 8,1 милиарда. Следователно помощта от Баку ще е на практика символична.
Истината е, че колкото и американските и европейски дипломати да казват, че търсят по света допълнителни доставки на газ, никъде другаде няма достатъчно наличност, за да бъде заменена Русия. Катар и няколко други износители на втечнен природен газ може и да помогнат. Цените на втечнен природен газ ще се повишат толкова много, че някои азиатски страни като Пакистан и Бангладеш може да се бъдат изхвърлени от пазара, което ще освободи допълнителни количества за Европа. В най-добрия случай обаче Европа може да се надява да замени
две трети от руските доставки,
смятат експерти, като и тази оценка може да се окаже оптимистична.
Европа ще бъде изправена пред допълнително затруднение. Едно е да бъдат докарани кораби с втечнен природен газ до бреговете й, а друго, много по-трудно е да се насочи този газ към разпределителната система на целия континент. Близо една трета от европейския капацитет за регазификация се намира в Испания, която има само малък тръбопровод, свързващ я с останалата част от континента. Общо в Испания, Франция и Великобритания е 70 на сто от целия европейски капацитет за регазификация, докато Германия е извън тази игра, защото не притежава подобен терминал.
Разтоварване на втечнен газ във Валенсия
При такъв развой може да се очаква
установяването на режим на ползване
на природния газ, като вероятно с предимство ще се ползват примерно болниците и жилищното отопление. Ще се правят опити производството на електроенергия да замени газа с въглища и петрол. Най-тежко ще бъде вероятно ударена индустрията, където съществува опасност от пълен колапс.
Ударът по икономиката ще бъде огромен и ще бъде поставена на изпитание европейската солидарност. "Съществува риск страните с по-добро снабдяване да не желаят да споделят оскъдните газови ресурси със страни, които са в още по-лошо положение", твърди Симоне Талиапиетра от базирания в Брюксел мозъчен тръст "Брьогел", цитиран от "Блумбърг". Прогнозата му не е лишена от основание, като се има предвид случилото се по време на коронавирусната криза, когато всяка страна членка постави
националния си интерес пред общия.
Първи признаци на развитие в тази посока вече се появиха – с визитата на унгарския премиер Виктор Орбан в Москва на 1 февруари. На първо място, разбира се, Орбан призова за мирен изход от кризата с Украйна, но освен това поиска допълнителни газови доставки за своята страна. А Путин се отнесе благосклонно към желанието на "черната овца на Европа" и припомни, че благодарение на дългосрочните си договори сега Унгария купува газа на пет пъти по-ниска цена от останалата част от блока.
Има оптимисти, според които е малко вероятно пълно спиране на руския газ. Русия "се нуждае от приходи от петрол и газ поне толкова, колкото Европа се нуждае от енергийните си доставки", твърди висш служител на администрацията на Байдън, цитиран от "Форин полиси". Това не е асиметрично предимство за Путин, а е взаимозависимост, убеден е той.
Въпросът е дали склонността на Путин да претърпи икономически загуби за кратък период от време надвишава способността на Европа преживее без руска енергия. Въпреки позицията на администрацията на Байдън повечето експерти смятат, че ако се стигне до това, Путин ще издържи по-дълго от Запада.
