И Министерството на земеделието в новото коалиционно правителство обяви развитието на лозаро-винарския сектор у нас като един от своите приоритети. Отчетено бе, че с успех се прилага и Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023 година.
Аграрният министър Иван Иванов отбеляза, че мерките, по които се подпомагат стопаните са „Преструктуриране и конверсия на лозя“, „Информиране в държавите членки“, „Застраховане на реколтата“, „Събиране на реколтата на зелено“ и „Инвестиции в предприятия“, които са с годишен бюджет повече от 50.30 млн. лева. През миналата година са били сключени 196 договора по програмата, а общо разплатените средства са над 36 млн. лева. Министър Иванов уточни, че през тази година предстои да бъдат обявен прием по 4 мерки.
„В коалиционното споразумение е записано, че образованието в земеделието е приоритет. Предвидили сме да се развият местни центрове за обучение на земеделски производители“, отбелязва министърът. Той поясни, че основно място ще имат Селскостопанската академия и Националната служба за съвети в земеделието за вдигане на бранша на крака с добре подготвени кадри.
Тази година са увеличени средства за подпомагане по редица мерките.
По мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ ръстът е от 75 на 90% от разходите за всяка дейност. При мярката за „Инвестиции в предприятията от 50% на 70% се увеличават помощта за микро-, малки и средни предприятия, от 25 на 35% за предприятия с по-малко от 750 служители или с оборот, по-малък от 200 млн. евро и от 15 на 25% за предприятия с над 750 служители или с оборот над 200 млн. евро.
Ръст има и по мярката „Застраховане на реколтата“, като той е от 50 на 70 на сто за кандидати, застраховали реколтата си срещу неблагоприятни климатични условия, загуби, причинени от животни, болести по растенията или нашествия от вредител. За 2021 и 2022 г. е добавен нов застрахователен риск – загуби, причинени от пандемии по хората. Увеличението по мярка „Събиране реколтата на зелено“ е от 50 на 70% от сумата на преките разходи за операциите по отстраняване на гроздовете и на загубата на приходи от прилагането на мярката, но не повече от 3410.74 лв./хектар.
Едни от водещите елементи в този сектор са както
качеството на продуктите, така и грижата за потребителите.
От бранша отбелязват, че през последните години се забелязва повишаване на винената култура на българите. Заедно с това се увеличават и покупките на вино с по-висока цена. „България споделя напълно европейската политика за високи стандарти за производство на индивидуализирани, екологично чисти и здравословни гроздови и винени продукти“, отбелязва министър Иванов. Страната ни има своето място на винената карта на света и се е утвърдила като дестинация за винен туризъм, която дава възможност за дегустация на напитки от местни сортове.
През последните години се наблюдава трайна тенденция на
навлизане на нови инвеститори в бранша,
като се отварят нови по-малки бутикови винарни. През миналата година общият им брой достигна до 336, сочат данните на Изпълнителната агенция по лозата и виното. За сравнение през 2020 година те са били 311, а година по-рано – 282.
Преработеното грозде през миналата година е 127 661 тона, а съхраняваните количества вино е 81 580 465 литри.
През пандемичната 2020 г. имаше спад в потреблението на вино, но през миналата година то е възстановено. Но има и промяна в каналите на продажби. Притиснати от обстоятелствата винарните наблегнаха повече върху електронната търговия, като търговията през тях продължава да се увеличава.
От бранша отбелязват и проблема със сивия сектор, като по неофициални данни той има дял от 50% в производството на вино.
Скъпият ток у нас засегна и винарските изби. Високите сметки вече се съизмерват и с разходите за суровини и за възнаграждения. Има случаи, в които по-големите компании, за да пестят средства, се ориентират към намалена дневна работна седмица. По-малките пък останаха затворени. Ковид кризата също влияние върху редовната работа на винарните, както и върху потреблението и у нас, и в чужбина.
