След две години България ще има солидна възможност да разнообрази в по-голяма степен източниците си за доставки на природен газ – дейност, която в момента е почти изцяло доминирана от руския газов гигант "Газпром". Прогнозата е, че в това време ще бъдат изградени два ключови за т.нар. диверсификация проекта. Става дума за интерконектора с Гърция и терминала за втечнен газ в Александруполис.
Според последните данни на проектната компания ICGB газовата връзка с Гърция е готова на 80 процента. Неприятното обаче е, че проектът се бави с години. Последните обещания бяха интерконекторът да бъде готов в края на 2021 г., но и този срок бе изпуснат. Затова в момента строителната компания, която изпълнява дейностите, дължи неустойки от 90 хил. евро на ден. Сега новата заложена дата за пускането в експлоатация на газовата връзка е юли тази година.
"Проектната компания работи активно по варианти за оптимизация на сроковете по оставащите административни и сертификационни процедури. Със съдействието на съответните институции това би позволило съкращаване на сроковете между предаването на готовия обект от страна на гръцкия изпълнител и въвеждането на газопровода в експлоатация, ограничавайки влиянието на забавянията по договора за строителство", се казва в позиция на българо-гръцкото съвместно дружество ICGB.
Проектът ще свърже гръцката национална газопреносна система в района на Комотини с българската национална газопреносна система в района на Стара Загора. Планира се общата дължина на газопровода да е 182 км с проектен капацитет до 3 млрд. куб м годишно. По този газопровод се очаква България да получава в пълен обем договорените количества азерски газ.
Газовата връзка обаче е проектирана така, че в зависимост от пазарния интерес да може да се премине към ползване на по-голям капацитет – до 5 млрд. куб м на година. Позволява се също изграждане на риверсивна връзка – обратно подаване от България към Гърция с допълнително изграждане на компресорна станция.
Тук идва ролята на терминала за втечнен газ в Александруполис. Проектът за изграждането на офшорно плаващо, складиращо и регазифициращо звено и 28-километров газопровод в Гърция се допълва стратегически с интерконектора и ще спомогне за увеличаване на капацитета му.
LNG терминалът се разработва от Gastrade, където акционери са гръцкият национален газопреносен оператор DESFA, българският оператор „Булгартрансгаз“, кипърската компания GasLog, фамилията Копелузу и един от акционерите на ICGB – гръцката национална компания DEPA. Въвеждането в експлоатация на терминала за втечнен природен газ е предвидено за края на 2023 година.
"Това ще се отрази положително на капацитета на интерконектора. Връзката между двата проекта ще създаде условия за транспортирането на по-големи количества природен газ до региона на Югоизточна Европа и възможност за ICGB да увеличи капацитета на интерконектора до 5 милиарда кубически метра годишно, осигурявайки реверсивен поток в посока България-Гърция. Това ще позволи доставки на газ от различни нови източници като САЩ, Катар, Алжир да достигнат до българските потребители на конкурентни цени", казват от проектната компания ICGB.
Националният оператор „Булгаргаз” ЕАД участва в обвързващата фаза на процедурата за пазарен тест за резервиране на капацитет от терминала за втечнен природен газ, като резервира приблизително 500 млрд. куб. м/год., но не по-малко от 300 млрд. куб. м/год. за период от 3 до 5 години. Компанията се ангажира да сключи договор за доставка на втечнен природен газ за потребителите в България на конкурентни ценови условия именно през интерконектора.
"Повишен пазарен интерес към увеличаване на сегашния капацитет от 3 млрд. куб. м годишно след началото на търговска експлоатация също може да се очаква и ако Трансадриатическият газопровод (TAP) продължи с плановете за разширяването на капацитета си. Понастоящем представители на компанията оператор посочват, че това може да се случи една година по-рано от заложените планове, ако е необходимо, за да се отговори на нарастващото пазарно търсене. Както интерконекторът, така и LNG терминалът в Александруполис са от решаващо значение за постигането на диверсификация за България, Гърция и Балканите, за засилване на конкуренцията и повишаване сигурността на доставките на газ в региона", заявяват още от ICGB.
