Януарската инфлация в еврозоната достигна поредния си рекорд от 5.1% годишно – далеч над целевите 2% годишно на Европейската централна банка, затвърждавайки възхода си. Освен че надмина очакваните от централните банкери стойности, тя увеличи натиска за по-стриктна парична политика.
Реалността влезе в сблъсък с предвижданията на анкетирани от агенция "Ройтерс" икономисти, които прогнозираха инфлационен спад в началото на тази година и средна годишна инфлация от 4.4% през януари.
В сравнение с декември 2021-а потребителските цени са се повишили с 0.3%, което показва, че в 19-те държави от еврозоната, (към която България декларира, че иска да се присъедини през 2024 г.), продължава да се натрупва инфлационен натиск. Енергийните разходи са скочили с рекордните 28.6% спрямо януари 2021-а, а ръстът при необработените храни се е ускорил до 5.2 процента.
Тези резултати провокираха залозите на инвеститорите, че високата инфлация ще принуди ЕЦБ да направи повече от едно повишение на лихвите през тази година. Което е сериозно предизвикателство пред нееднократните уверения на банкерите, че няма да правят лихвени промени през 2022-а.
Инфлацията наля
"Масло в двигателя на еврото"
и паричните пазари вкараха през седмицата в цените си очакванията за затягане на паричната политика на ЕЦБ. Сред тях са и очакванията за увеличение на лихвата по депозитите с 25 базови пункта – до минус 0.25% (от сегашните минус 0.5%). Това навежда на мисълта, че търговците предвиждат поне две лихвени повишения с най-малко по 0.1 процент всяко. Те залагат на 90% шанс за лихвен ръст от 0.25% до октомври и 100% вероятност той да се случи до декември. Анализаторите очакват също ЕЦБ да намали скоростта, с която купува облигации след като в края на март изтегли извънредната си пандемична програма PEPP и да увеличи обема на по-стария си план за придобиване на активи APP.
Промяната в нагласите на паричните пазари се случва малко преди управителният съвет на ЕЦБ да проведе официалното си съвещание за монетарната политика на 3 февруари. И няколко дни след като паричният комитет на Федералния резерв обяви категорична война на инфлацията. Което засили спекулациите, че ЕЦБ ще бъде принудена да последва примера на отвъдокеанския си партньор. Дотогава пазарите бяха отчели в цените на лихвените инструменти много по-скромно увеличение – до минус 0.4%, до края на годината.
Нарастващата увереност на търговците, че лихвите в еврозоната ще бъдат повишени за първи път от 2011-а, се проявява въпреки категоричното противопоставяне на банковия председател Кристин Лагард на подобни призиви. Дамата вече заяви, че има
"убедителни причини да не действа толкова бързо или безмилостно"
както Федералния резерв – мнение, което пазарите очевидно оспорват.
Очакванията за лихвен ръст предизвика продажби на правителствени дългови книжа на страните от еврозоната и тласна доходността на базовите за блока на еврото германски десетгодишни облигации над нулата. На 1 февруари тя се изкачи до 0.041% – най-високата й стойност от май 2019-а, а в следобедната търговия на следващия ден се повиши още малко – до 0.05 процента. Възвръщаемостта на двегодишните германски ДЦК, които са най-силно чувствителни към лихвените очаквания, скочи рязко в сравенние с миналата седмица – до минус 0.48 процента. Тази котировка е най-високата за последните шест години и за първи път е над лихвата по депозитите от минус 0.5 процента. Доходността на десетгодишния италиански дълг пък скочи до най-високите за последните 18 месеца 1.43 процента.
Публикуваните през седмицата фундаментални икономически показатели за еврозоната също са оптимистични и са в подкрепа на еврото.
Безработицата в общността е паднала до 7%
през декември 2021-а – най-ниското й равнище, откакто през 1998-а започва да се събира статистическа информация, показват публикуваните на 1 февруари данни на Евростат. Това е тест за силата на икономическото възстонавяване и за ефективността на схемите за почасов работен ден, използвани за запазване на работните места по време на противопандемичните карантини.
Шефът на германския профсъюз IG Metal вече обяви през миналата седмица, че по-високите реални заплати ще са ключовата цел на синдиката при предстоящите пазарлъци с правителството за възнаграждението на работещите в секторите на стоманодобива, производството на желязо, металообработването и електрозахранването.
Производствената активност в еврорегиона се е ускорила през януари, въпреки че подобрението не е равномерно разпределено в страните от блока и заводите продължават да са под силен инфлационен натиск.
Индексът, отчитащ продукта на производствения сектор, се е изкачил до 58.7 пункта – най-високата стойност за последните пет месеца, но малко под първоначалната оценка от 59 точки. Все пак, той е над 50 пункта – разделителната линия между растеж и спад. Проблемът е неравномерният производствен подем: той е особено силен в Германия, Нидерландия и Австрия и е в контраст със спада в Италия, Испания и Гърция и с почти нулевата промяна във Франция.
Щатският долар подви опашка,
а доларовият индекс, който следи движението на курса му към шест основни валутни конкуренти, се върна под 96 пункта.
Това се случи, тъй като борсовите индекси стъпиха на по-твърда почва след интензивните януарски продажби, предизвикани от бягството на инвеститорите към спасителните валутни убежища и активи. Това предполага подобряващи се рискови нагласи, които ще тласнат търговците от по-сигурните към по-рисковите активи.
Засега обаче не може да се твърди категорично, че възходът на американските пари е приключил, защото слабостта им може да има и по-просто обяснение – закриване на позиции и реализиране на спечеленото.
Анализатори на "Джей Пи Моргън Чейз" прогнозират, че доларът може да продължи да поскъпва до първото лихвено увеличение на Федералния резерв. Защото историята показва, че американската валута достига върховите си котировки около един-два месеца след намесата на щатските центрани банкери. Те препоръчват да се купуват долари срещу паричните единици с по-ниска доходност като евро и йена и са убедени, че ще има тест на "минимум" 1.10 щ. долара за едно евро.
