"Бенк ъф Инглънд" повиши лихвените проценти на Острова до 0.5% на редовното съвещание на паричния банков комитет на 3 февруари. Почти половината от тях са поискали по-голямо увеличение, за да бъде овладян мощния ценови натиск в очакване инфлацията скоро да надхвърли 7 процента.
В изненадваща атмосфера на разделение четирима от деветте члена на паричния банков комитет са настоявали за 0.5-процентно повишение на лихвите – до 0.75 процента. Това би било най-голямото увеличение на кредитните разходи откакто преди 25 години "Бенк ъф Инглънд" стана оперативно независима. Мнозинството, включително и банковият председател Андрю Бейли, са гласували за 0.25% лихвен ръст. Техните основания са, че въпреки съществуващия сериозен потенциал за ценови натиск, съществува и възможност инфлацията да падне по-бързо от предвижданията, ако глобалните разходи за енергия и храна намалеят. Те предупреждават също, че по-голямо повишение на лихвите може да окаже "прекомерно влияние" върху очакванията за кредитните разходи, които вече са достатъчно силни.
Това е второто поредно лихвено повишение след като през декември 2021-а "Бенк ъф Инглънд" стана първата голяма централна банка, повишила основната си лихва. И за него има достатъчно основания. Инфлацията, измерена чрез ръста на потребителските цени, достигна 5.4% през последния месец на миналата година и е напът да се изкачи до 7.25% през април, което би било най-високото равнище от началото на 90-е години на миналия век и е в пъти над целевите 2% годишно. Преди лихвеното решение на английските централни банкери британският енергиен регулатор повиши максималната сметка за потреблението на средностатистическото домакинство с около 700 паунда – до 1971 паунда в отговор на скока на газовите котировки. Таванът ограничава размера на сумата, която енергийните доставчици могат да начисляват на потребителите.
Паричните стратези на "Бенк ъф Инглънд" казаха, че ще има и по-нататъшни "скромни затягания" на паричната политика, въпреки че растежът на Острова ще пострада от глобалната инфлация на енергията и храните. Високата инфлация означава, че доходите на работещите след облагането с данъци ще паднат с 2% през тази година и с 0.5% през идната, а по-слабото потребление ще тласне безработицата до 5% през следващите три години.
Английската централна банка обяви, че ще започне да ограничава действащата си програма в подкрепа на националната икономика в размер на 895 млрд. паунда. Процесът ще започне през идния месец когато изтича срока на част от британските правителствени облигации в баланса на централната банка. Средства за 27.9 млрд. паунда няма да бъдат инвестирани повторно, обяви "Бенк ъф Инглънд". И добави, че и постъпленията от бъдещите книжа на падеж в размер на близо 70 млрд. паунда през 2022-а и 2023-а също няма да бъдат вложени отново в държавни облигации. Английските централни банкери планират да продават активно ценни книжа след като банковата лихва достигне 1 процент. До нула ще бъдат редуцирани и инвестициите в корпоративен дълг в размер на 20 млрд. паунда, което ще се случи не по-рано от края на идната година.
В опит да предпази инвеститорите от залозите за прекалено много бъдещи лихвени увеличения, "Бенк ъф Инглънд" прогнозира, че инфлацията ще падне до около 1.6% в тригодишен план.
