Бюджетните законопроекти преминаха на първо четене през ресорната комисия в парламента. Очаквано те бяха подкрепени от партиите от управляващото мнозинство и без гласове от опозицията. В дебата, който продължи шест часа, избуяха най-вече темите за бюджетния дефицит и дълговата политика. Както и за растящата инфлация.
Рамката предвижда дефицит от 5.9 млрд. лв. (4.1% от БВП) в края на годината, както и 7.3 млрд. лв. лимит за поемане на нов държавен дълг, като с 3 милиарда от тях ще бъдат рефинансирани стари задължения.
Основната критика на Кирил Ананиев от ГЕРБ бе, че предложеният бюджет е проинфлационен, на обедняването, на задлъжнялостта. Дългогодишният бюджетар и сегашен депутат от ГЕРБ заподозря, че бюджетът е предизборен, въпречи че в него не са официално записани разходи за избори.
"Тезата, че вдигането на социалните разходи щяло да вдигне инфлацията и хората ще обеднеят, е цинизъм", отговори му финансовият министър Асен Василев.
"Бюджетът няма да вдигне инфлацията, не можем да променим цените на енергоносителите, ние сме много енергоемка икономика. Подготвяме механизъм за ползване на дългосрочни договори на публичните институции, за да не живеем според цените на пазара "ден напред" на енергийната борса. Позициите, че вземаме прекалено много държавен дълг, са безпочвени. Всъщност, ако махнем капиталовите разходи, бюджетът ще е на излишък от 1.7 процента от БВП", добави Василев.
За инфраструктура общият предвиден размер на капиталовите инвестиции в бюджета е 8.2 млрд. лева.
ДПС и "Възраждане" обявиха, че няма да подкрепят така предложения държавен бюджет. ДПС имаше претенции към средствата за общините, както и че не се мисли за доходите на служителите в общинската администрация, както и за земеделците. От "Възраждане не бяха съгласни с поемането на нов дълг, при положение, че се очаква 4.8% растеж на икономиката, като изказаха очаквания, че големите капиталови разходи няма да бъдат реално реализирани.
В рамките на дебата на няколко пъти се чуха опасения за двуцифрена инфлация.
От "Демократична България" казаха, че по принцип биха предложили бюджет с по-малък дефицит и по-голямо свиване на разходите. "За мен в случая това, което трябва да се каже, че аз лично и немалко колеги от нашата парламентарна група биха могли да си представят по-амбициозен бюджет в смисъл на точно обратния, който би си представил проф. Гечев, т.е. по-малък дефицит, по-бързо свиване на разходите по консолидираната програма в рамките на 40 %, но с оглед всички разговори, които водихме, бюджетът е изготвен по начин, който напълно се вписва в това, което беше договорено", заяви Георги Ганев от ДБ.
Румен Гечев от БСП подкрепи проектобюджета, казвайки, че дефицитът е разумен и можело дори да бъде по-голям, давайки пример "със западните държави" като САЩ и Германия, както и с "наши посестрими" като Румъния, Унгария и Чехия, където планираният дефицит бил дори по-голям.
Очаква се Бюджет 2022 да влезе за разискване в пленарната зала на първо четене през идната седмица.
Още по темата:
Крачка назад за промени в други закони през преходни разпоредби в бюджета
Хората не искат да плащат "данък корупция" за лампи на пет пъти по-висока цена
