За нов вид опити за измами по телефона предупреждават от Националната полиция. Става въпрос за случаи, при които измамници се представят за банкови служители и карат хората да инсталират в телефоните си дирижирани приложения за отдалечен достъп. По този начин престъпниците могат да влязат в приложенията за онлайн банкиране и да източат сметките на измамените.
Как се случва това?
Обикновено човек получава обаждане от псевдо банкер. След като жертвата инсталира в смартфона си посочено приложение за отдалечен достъп, обирът вече е въпрос на време. Защото престъпните групи добиват информация за телефона на измамения и контролират приложенията му за онлайн банкиране, ако има инсталирани такива.
Освен тези опити за измами, криминалистите отчитат и още един начин. С получаване на съобщения с линк, в които се искат повече данни за банковата карта на конкретния човек под предлог, че има проблем с нея.
С неотслабващи темпове върви и предлагането на изгодни кредити от самозванци като единственият резултат за „клиентите” са такси за стотици левове вместо обещания заем. Десетки потребители станаха жертви на фалшиви кредитни посредници след обещания за евтини заеми през обяви в интернет. Вместо изгоден кредит обаче потърпевшите оставали с празни ръце и то, след като били принуждавани да плащат различни суми за отпускането на парите.
"Атрактивните заеми" се предлагат през платформи
с безплатни обяви или групи в социалните мрежи, става ясно от сигналите на потърпевшите. Сред потенциалните жертви на фалшивите кредитни посредници са текущи длъжници или хора, които са изпаднали в тежко финансово положение. За да получат кредит обаче, те били принуждавани да плащат различни такси, застраховки или регистрация.
Мошениците обещават заем без значение от лошото ви кредитно досие, заради което банките ви отказват. До реална среща с кредитния посредник обаче така и не се стига. Разговорите се водят по телефона, а обещанието е, че парите ще дойдат бързо. При какви условия ще се изплати заемът и колко трябва да плати длъжникът накрая – не става ясно, тъй като
договор въобще не се предлага.
Първата стъпка на „ало" измамника е да успокои бъдещата си жертва – да му каже, че той е човекът, който ще го извлече от финансовата дупка, в която е попаднал и то безболезнено. Той го убеждава, че става дума за напълно нормален кредит, с напълно нормални вноски, с напълно нормални лихви – каквито са повечето потребителски кредити. „Не не сме лешояди като фирмите за бързи кредити”, ние работим открито, са сред първите думи на мошениците. Те избягват въпросите за конкретни проценти, за размер на вноските, за срокове и други „подробности”.
Но веднага
след обещанията, идват и условията.
За да получи заема, набелязаната жертва трябва да плати такса. „Имаше някаква оценка на риска – 3.7 % от въпросната сума, която трябваше да изпратя. Трябваше да се изплащат пари и за погасяване на осигуровки, с които бях закъснял”, спомня си ужилен.
Парите се превеждали през система за парични преводи. Таксите бързо се трупат, но заем така и не идва. Никога.
Друг „клиент” пък е учуден на бързата процедура по одобрение на кредита. Но за да го получи, му поискали сума от 260 лева. За броени дни таксите набъбнали до близо 1000 лева.
Жертвите на тази схема се оказват десетки.
В интернет има стотици обяви, които обещават отпускане на заеми в кратки срокове, без значение от профила на кандидата. Офертите гласят, че посредниците предлагат решение за всеки – от бързи кредити, през заеми от физически лица, та дори съдействие при банков заем.
През 2021 г. се наблюдава значително увеличение на измамни интернет обяви, привидно публикувани от чужди банки, най-вече френски банки, ,,предлагащи“ изгодни заеми. Това сигнализираха от Главна дирекция по борба с организираната престъпност. Комуникацията с потенциалните жертви на измамата се води на български език първоначално чрез Messenger, а впоследствие през мобилни приложения за комуникация Whatsapp и Viber.
Измамниците използват основно телефонни номера с телефонен код +33 (Франция), но са засичани и други, включително и един български номер, предупреждават от ГДБОП.
Схемата е следната: От откликналите на обявите лица е изисквано да пратят снимки на свои документи за самоличност. Получавали са бланка на договор за заем, която е трябвало да разпечатат, подпишат, сканират и изпратят на измамниците. След уведомяване на кандидатстващите лица, че са одобрени, извършителите на измамите започват да искат от тях да направят неголеми банкови преводи към български банкови сметки, контролирани от измамниците, с основание ,,кандидатстване“, ,,нотариална такса“, ,,застраховка“ и др., за да им бъде отпуснат заемът. Не са изключение и преводи под подобни предлози и чрез ,,Western Union”, ,,Money Gram” и ,,EasyPay“.
В някой случаи дори жертвите били убеждавани
да открият банкова сметка с активно електронно банкиране
и издадена дебитна карта.
Под предлог, че е необходимо дебитната карта и сметката да бъдат проверени дали отговарят на изискванията за усвояване на заема, данните за сметката и самата карта с ПИН код бивали изпращани чрез ,,DHL” в Бенин, Африка.
Поучили контрол върху сметки и дебитните карти, извършителите ги използват за получаване на преводи от жертви на измамните обяви и за усвояване на средствата.
В хода на чат комуникацията с потенциалните жертви на измамната схема измамниците се представят за директори и служители на чужди банки и изпращат снимки на чужди документи за самоличност, за да звучат по-убедително.
Експертите от отдел „Киберпрестъпност“ в ГДБОП отново напомнят на българските граждани, както и на пребиваващите на наша територия лица, да проявяват изключителна бдителност при комуникацията си в интернет пространството и в никакъв случай да не предоставят лични данни.
Ако непознат Ви поиска ключа от къщи, та дори и за няколко часа само, ще му го дадете ли?
Защо тогава с такова лековерие предоставяте ключове към личните си данни и банковите си сметки?
Не научихте ли, че щом искат от Вас чувствителна информация по телефона или през интернет, това е 100-процентова измама?
