И през четвъртото тримесечие на миналата година продължи тенденцията на растеж на броят на въведените в експлоатация жилищни сгради – те са 1329, или с 401 повече. Новопостроените жилища в тях – 6430, нарастват с 2121.
Отново най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (982), следвани от жилищните кооперации (248). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2020-а има увеличение в броя на новите къщи, на жилищните кооперации, на вилите и сградите от смесен тип.
Няма изненада и в това, че най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 235 сгради с 2173 жилища, в Пловдив – 175 сгради с 460 жилища, и във Варна – 162 сгради с 1186 жилища в тях. В София област пък са пуснати на пазара 104 сгради, в които са построени 133 жилища. Като изявени икономически центрове те привличат много студенти и служители, които да работят в разрастващите се фирми, което пък поддържа строителните фирми в тях "нащрек".
Тук не можем да пропуснем и примерът на Видин, в който не е въведена в експлоатация нито една нова сграда.
Остава и тенденцията най-много да са новопостроените жилища с две стаи (41.9%). Тези с три стаи са малко над една трета, а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи – 3.9%, въпреки желанието на някои купувачи за по-големи апартаменти в обстановката на ковид регулации. Характерно е обаче това, че има ръст при всички жилища независимо от броя на стаите им.
Жилищната площ, която включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за дневно престояване, стаите, ползвани като работни кабинети и библиотеки на
научни работници, гостните, холовете, както и площта на кухните над 4 кв. м, се увеличава с 53.7% и достига 492 100 кв. метра.
Любопитен датайл е, че най-голяма е средна полезна площ на едно новопостроено жилище в областите Монтана – 208.9 кв. м, и в Габрово – 192.2 кв. метра. Най-натясно живеят в областите Враца – върху 52.3 кв. м, и в Благоевград – 67.9 кв. метра.
