Александър МАРИНОВ
Началото на всяко новоизлъчено правителство неизменно преминава под знака на метафората за „стоте дни толеранс”. Така става и с коалиционния кабинет на Кирил Петков. При връчването на мандата президентът Румен Радев подчерта: „Ако новото правителство и управляващата коалиция не постигнат решителни и оздравителни промени в прокуратурата и управлението още в първите 100 дни, няма как „Продължаваме промяната“ да спечели битката за бъдещето на България.”
Самият премиер обаче не си дава такъв спокоен период: „Някои хора казваха, че може би ще имаме 100 дни на по-спокойно време. Не, оказва се, че имаме един следобед или една вечер просто за решаване на кризите”.
Подобно мнение изразяват и някои политически изследователи, като проф. Антоний Тодоров: „Начинът, по който кабинетът „Петков” подхожда към неотложните проблеми, ще определи дали обществото ще му даде 100 дни толеранс или скоро ще започне бурно да изразява недоволство”. Често обаче публичните мнения не отчитат фактите и научните изводи. Полезно е да припомним някои от тях, това би било от полза и за новите български управници.
От гледна точка на Конституцията и законите няма основание да се отдава някакво
особено внимание на първите 100 дни от живота
на правителството. Всъщност, те като че ли не се отличават от вторите или третите „стодневки”, или от който да е друг период от мандата, чийто пълен обхват включва около 1460 дни.
Въпреки това, при цялата си условност, първите сто дни са се превърнали в символен маркер, подлаган на внимателна оценка от страна на медиите, политическите анализатори и изследователите на управлението. Обикновено, в този стартов период се търсят индикации за особеностите на управленския стил, начинът на формулиране и обосноваване на приоритетите, решимостта да се изпълняват дадените по време на кампанията обещания и предпочитаните инструменти за политическа комуникация.
Някои твърдят, че интересът към началния период на кабинета датира от прословутите „100 дни на Наполеон”, но за пръв път политолозите констатират специално отношение към него веднага след първата президентска победа на Франклин Делано Рузвелт през 1932 г., в разгара на Голямата депресия.
В стремежа си бързо да овладее кризата, за първите си 100 дни Рузвелт успява да прокара през Конгреса
немислимите 76 нови закона.
Той обаче не разчита само на Конгреса, а незабавно задейства и личните си правомощия. Най-известните му стъпки през този период са:
– решителното овладяване на паническия натиск върху банковата система,
– изваждането на САЩ от „златния стандарт”,
– незабавно подпомагане за безработните, фермерите и притежателите на ипотекирани жилища.
Друга важна стъпка, белязала завинаги началото на мандата на Рузвелт е осъществяването на първия епизод от поредицата „Беседи пред камината” – радиопредаване, в което президентът на Щатите се обръща към нацията и на разбираем език обяснява как смята да реши най-тежките проблеми на хората.
В една от по-късните си беседи той изрично посочва колко важни и трудни са били първите 100 дни от мандата му.
Именно оттогава
метафората трайно се настанява в политическия анализ.
Независимо от особеностите на държавното устройство и политическите традиции, днес всеки новоизбран лидер си дава сметка, че не може да подценява този първи жалон за оценка на важни аспекти и перспективи на целия мандат.
Съществена особеност на първите сто дни е, че по правило новоизбраното правителство се ползва с позитивната масово-психична инерция на доверие след победата на изборите и относително благоприятна медийна среда. Може би затова новите лидери често предприемат огледална тактика – стремят се да занижат очакванията към старта на дейността им.
Известен пример е речта на Джон Кенеди при встъпването му в длъжност през 1961 г.: „Обещаното няма да бъде осъществено през първите 100 дни, нито дори през първите 1000 дни. Но нека да започнем.”
Понякога в изграждането на впечатлението за първите 100 дни се намесва и случайността. Така се случва с началото на мандата на Роналд Рейгън, ознаменувано
с положителния изход от иранската заложническа криза,
продължила почти година.
Въпреки че на практика Рейгън няма заслуга за щастливия край, несъмнените му умения на комуникатор допринасят за създаването на такава нагласа в обществото. Подобна случайност през същия период е и неуспешният атентат срещу него, който му носи допълнителна популярност и съчувствие.
Формирането на дневния ред също е важен елемент от дейността на новоизбраните ръководители през първите сто дни, защото дава основание за оценка на редица важни достойнства или слабости – ясна идейна ориентация, готовност с работещи политики, изграждане на ефективна координация (когато става дума за коалиционни правителства), умение да се постига оптимален баланс в комуникациите с политическите субекти и обществото. Тук, между другото, „принципът" на Мечо Пух – колкото повече, толкова повече – не важи. Защото прекалената словесна активност все по-ясно откроява евентуалните недостатъци в действията.
Първите 100 дни са особено важни за политиците, които идват на власт с амбицията да осъществят дълбоки промени. Такъв е Рейгън, който енергично налага неоконсервативен дневен ред, изразен с метафората „Отблъсване на социалната държава”. В такива случаи нетърпението на обществото, гласувало за промените, става трудно за овладяване. Особено, ако бъде "придружено" и с
впечатление за неувереност или хаос.
Без съмнение, заслужават внимание и примерите за ноторно неудачни „първи 100 дни”. Понякога лошото впечатление се дължи просто на губещото сравнение с предишните лидери.
В българската политическа практика остава примерът с кабинета „Орешарски”, който в началото на мандата си изтъкна като свое достойнство, че ръководи „най-академичното правителство за последните 20 години, включващо 6-има доценти и 4-има професори”.
В други случаи става дума за реални политически грешки, които понякога могат да бъдат компенсирани в по-нататъшната дейност (провалът на Джон Кенеди с оторизираната интервенция в Куба при Залива на прасетата), но по-често оставят негативен отпечатък върху целия мандат.
Повечето от нещата, изговорени или написани по повод на първите 100 дни, се забравят до края на мандата и не оказват съществено отражение върху постигнатите резултати. Но понякога негативите се оказват симптоматични за последващите трудности в отношенията с обществото и политическите субекти. Тъкмо поради тази причина, новото българско правителство трябва сериозно да обмисли критичните бележки към началото на работата му. Особено, когато идват от добронамерени източници.
