Последните решения на Върховния административен съд по жалби срещу списъка "Магнитски" поставят много въпроси относно справянето с правните последици на санкциите по едноименния американски глобален закон. Парламентарният скандал между кабинета и ДПС не беше по същество, въпреки повод за избухването му – отговор на парламентарен въпрос от страна на вицепремиера и финансов министър Асен Василев относно намеренията на управляващите в тази посока. Просто един от санкционираните – Делян Пеевски, беше подкрепен партийно както в афекта, така и в радостта си от развоя на делата, жалбоподател по едното от които е майка му Ирена Кръстева. Внимателният прочит и дебат по съдебните актове обаче е далеч по-съществен за следващите управленски ходове.
Всъщност, Асен Василев изрази само очакването си, че в рамките на седмици ще бъде внесен законопроект, по който да има активни дебати. Което, незнайно защо, накара депутатите от ДПС да му се нахвърлят с упрека, че отправял призиви за нарушение на конституцията и законите на България. И, че съдът просто е установил незаконните действия на правителството, което прилагало някакъв американски закон и издадените въз основа на него административни актове без да се съобразява с националното законодателство. Нищо, че то – националното законодателство съществува тъкмо затова –
да брани държавата и бизнеса
от удари, нанесени в защита на чужди интереси.
Асен Василев посрещна атаката хладнокръвно и реагира адекватно: "Това, което българската държава трябваше да направи и направи в рамките на закона, е да предпази българската икономика". И уточни: "Решението на ВАС казва, че трябва да има закон за национално приложение и точно това беше моят призив към Народното събрание – да приеме такъв закон".
Съдът е прав, че Зaĸoнът „Maгнитcĸи“ нямa пpяĸo пpилoжeниe на наша територия, както и че правото на ЕС все още отказва да приеме екстериториалното действие на подобни актове спрямо държавите членки.
Спорна обаче е хипотезата, че националният списък е индивидуален административен акт, който подлежи на отмяна или обявяване за нищожен от българския съд.
Жалбоподателите твърдят, че списъкът "Магнитски" има това качество, понеже създава и налага репресивно спрямо тях правно положение, като
забранява на администрацията да им предоставя услуги.
Министерският съвет отговаря, че решението му за списъка "Магнитски" няма белезите на индивидуален административен акт, тъй като е вътрешноведомствен, има организационен характер и е насочен към органи и ведомства в изпълнителната власт, а не към конкретни физически или юридически лица.
Иначе казано – решението на кабинета не е едностранно властническо волеизявление, насочено пряко към правната сфера на други правни субекти извън органите и ведомствата, посочени в него като адресати. Това е различно от посочените като свързани със санкционираните лица български граждани и дружества и затова те нямат правен интерес да оспорват министерското решение.
Засега съдът приема, че… правителствените адвокати не са прави. Тоест – макар и непосочени в решението на кабинета за приемане на списъка, а само в самия списък, лицата в него имат правен интерес да оспорват двете части, които в цялост представляват засягащ неблагоприятно правата им единен властнически акт. А
Министерският съвет няма компетентност да го постанови,
тъй като общото му конституционно правомощие в областта на ръководството и осъществяването на външната и вътрешната политика е само рамково и не му вменява конкретни права и задължения.
Като неоснователно е оценено и позоваването на кабинета на Конвенцията на ООН срещу корупцията, тъй като този акт отрича правото за налагане на екстериториалност.
Принципът е, че нищо в конвенцията не дава право на държава – страна по нея да упражнява на територията на друга държава юрисдикция или функции, които са изключително право на компетентните органи на последната. Тоест – прилагането на конвенцията изисква предприетите от задължената държава мерки да са в съответствие с основните принципи на вътрешното ѝ право и правна система.
Освен това решението на кабинета не е постановено и в изпълнение на двустранен договор, който да е възприет за съответстващ на договора за функциониране на Европейския съюз.
Но и това не е всичко.
Освен нищожно, решението на кабинета със списъка към него е обявено и за
подлежащо на отмяна като неправилно.
Както заради противоречието му с европейски регламенти относно неприложимостта на екстериториалните закони в границите на съюза, така и заради неяснотата относно истинската му цел. Казано накратко – наложените от САЩ мерки са обосновани със значителна роля в корупционни схеми, докато в решението на кабинета такива данни няма. Обосновани предположения, "стъпили" върху тях – също.
В добавка, въпросното решение нарушава и правото на защита на включените в списъка лица, защото на тях не им е предоставена абсолютно никаква информация по въпроса.
В крайна сметка съдът не отрича възможността за въвеждане на национална уредба за отразяване на чужди екстериториални закони, нито правото на ЕС я забранява. Проблемът е, че я няма както у нас, така и в Европа, което практически изключва вероятността ние да сме първопроходници в тази област.
Не случайно довчерашният правосъден министър Иван Демерджиев коментира, че съюзът paзpaбoтвa усилено cвoй coбcтвeн вapиaнт нa „Maгнитcĸи“, c ĸoйтo дa бopи c ĸopyпциятa. B няĸoи oт дъpжaвитe в EC имaло и зaĸoнoдaтeлcтвo, cxoднo нa тoвa, ĸoeтo министерството зaпoчнaло дa paзpaбoтвa, нo в мaлĸo пo-paзличeн acпeĸт. Други държави членки смятат, че нормативните им уредби са си достатъчни и от такива "екстри" просто нямат нужда.
Засега е ясно само, че след прозвучалата в края на предишния парламентарен мандат оценка "Това ще е висш пилотаж от правна страна, за да се случи този законопроект",
никой все още не е извадил нещо черно на бяло.
Раздадените на депутатите от временната комисия "Магнитски" проектотекстове така и не бяха официално оповестени, а конкретиката беше основно в наименованието: Закон за защита на извънтериториалните последици от санкционното законодателство на трети страни.
От народните представители се очакваха становища и предложения, но въпреки настойчивите покани на тогавашния правосъдните министри Янаки Стоилов и Иван Демерджиев, видими резултатите няма.
Трудността на подобна задача пролича още в колебанието как да бъде регламентиран нормативният отговор на закона "Магнитски" – с промени в различни закони или с приемането на нов нормативен акт; тези регулации в закон ли да бъдат "вкарани" или в подзаконовата нормативна уредба. Единство има само по въпроса, че националната правна уредба трябва да е съобразена както с действащите, така и с бъдещите актове на европейското право.
Тъкмо поради тази причина български евродепутати поставиха въпроса пред Европарламента и Еврокомисията, но нито получиха някакъв конкретен отговор, нито някой обеща да им отговори след година-две, примерно. Общоевропейска позиция по темата също не се задава в близко бъдеще.
Инак,
българският списък "Магнитски" продължава да си съществува,
макар и отменен от съда като нищожен. И дори да бъде отменен окончателно, реално няма пречка за приемането на друг и допълването му в бъдеще – ако не с решение на кабинета, то с вътрешноведомствени актове.
Американските санкции също са налице и частните субекти са свободни да преценяват свързаните с тях рискове и последици. С други думи – държавата не може да гледа безучастно, след като заплахата за публичния и банковия сектор си е повече от сериозна. И най-малкото, което мо. А междувременно за борбата срещу корупциата има предостатъчно налични механизми, стига някой да ги прилага.
