След седем часа депутатите приеха на първо четене със 129 гласа "за" държавния бюджет за тази година. "Против" бяха 99. Въздържали се нямаше. В предложената финансова рамка се залага дефицит от 5,9 милиарда лева или 4,1% от БВП, както и 7.3 млрд. лв. лимит за поемане на нов държавен дълг, като с 3 милиарда от тях ще бъдат рефинансирани стари задължения. В проектобюджета е заложен 4.8% растеж на БВП, което е с около 1.2% повече от 2021 година, както и свиване на безработицата от 5.4% на 5%. Предвиждат се два пъти повече държавни инвестиции, достигащи 8.2 млрд. лв. Прогнозира се инфлацията да бъде 5,6 процента, а инфлацията в края на годината да се забави до 3,1 процента.
Управляващите защитиха предложения от тях бюджет с това, че той е фокусиран върху социалната политика и икономическия растеж. А опозицията критикува проекта с това, че не вижда реформи и дългосрочни политики.
Философията на Бюджет 2022 е, че той като цяло е инвестиционен. Ако ние не инвестираме в хора, в инфраструктура и не подобряваме институциите и публичната среда, така че те да не губят времето на гражданите и на бизнеса, няма как да очакваме висок икономически растеж и, съответно, по-високи доходи. Ниските заплати и ниските доходи трябва да останат в миналото. Няма как конкурентното ни предимство да е това, че сме бедни и с ниски доходи. Това заяви финансовият министър Асен Василев от трибуната на парламента в началото на дебатите.
Основните параметри на бюджета залагат двойно увеличение на капиталовите разходи до 5.8% от БВП – в образование, култура и спорт, както и социална програма. Друг важен елемент е, че във всяка една сфера въпросите, които Министерството на финансите питаше бяха как ще се инвестират средствата и какви ще бъдат резултатите, обясни вицепремиерът и допълни, че бюджетът предлага една социална програма, която да осигури социална солидарност със нашите съграждани.
"Инфлацията е 5.6% на средногодишна база. Във втората половина на годината ръстът на цените ще се успокои, а през първото полугодие ще е по-висок. Инфлацията в България е привнесена заради политиката на Европейската централна банка, която обаче дава индикации, че ще затегне паричната си политика и ще успокои поскъпването", акцентира министърът на финансите.
Дългът, който е предвиден в бюджета за тази и следващата година, е по-нисък спрямо БВП в сравнение с разчетите на предишното правителство на ГЕРБ, обясни Асен Василев в отговор на критиките на бившите управляващи и упреците им за дългови спирали и обедняване.
"Когато колегите от ГЕРБ питат къде са допълнителните приходи, къде са осемте милиарда, къде са спрените кранчета – тук са. Ние правим инвестиции за 12 млрд. лева повече чрез дълг, който е по-малък от това, което вие сте предвидили", допълни министърът. Той подчерта, че приходните агенции са си свършили работата, но и през тази година се залага на повишаване на събираемостта.
В реплика към Йордан Цонев от ДПС финансовият министър индиректно обвини бившите управления на страната, че са рекетирали чуждестранни инвеститори. Василев подчерта, че първото нещо, което чуждестранните инвеститори питат новата власт, е дали ще им казват кои да са им подизпълнители, архитекти, адвокати и счетоводители, за да спечелят определен проект. По думите му новата власт им отговаряла, че ще ги оставя да работят спокойно, което щяло да им се случи за първи път в България. "Ние наследяваме една ужасна репутация", подчерта финансовият министър.
Инвестиционните разходи в последните години не се изпълняват. И с този бюджет ще се случи същото. Условията за инвестиции за лоши. Бюджетът е проинфлационен, обясни в своето изказване Йордан Цонев и добави, че държавата влиза в дългова спирала, тъй като държавният дълг ще стане 47 милиарда през 2024 година, а това е ръст на дълга с 600% за 15 години. Според Цонев повишената събираемост на средствата е пропаганда, а препоръката на ДПС е част от средствата да останат несъбрани и свободни, вместо да влизат в бюджета и да се преразпределят от държавата. „Всички сега ще ви залеят с искания за намаляване на ДДС”, прогнозира депутатът.
След изказването на финансовия министър думата поиска за лично обяснение Томислав Дончев от ГЕРБ. Той изтъкна, че докато е служил като вицепремиер е работил "не с десетки, а със стотици инвеститори". "Резултатите са фабрики, мощности в различни краища на България. И много интересно, никога не са ме питали за такива неща , за които говорихте. Питали са ме за особености на Закона за устройството на територията, за бързото осъществяване на инвестициите. Мен ме безпокои защо Вас ви питат такива неща – за комисионни, за адвокати, за главни архитекти… Ето това много ме безпокои", каза Томислав Дончев.
Вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова изтъкна, че проектобюджетът бори демографската катастрофа. Нинова открои приноса за това на БСП. Парите са насочени към децата и безплатните ясли и детски градини, учениците и тяхното здравеопазване, децата и здравословния начин на живот, по-качествена храна, децата и спорта изброи вицепремиерът. Според Нинова бюджетът за 2022 г. връща активната роля на държавата. Досега се изповядваше философията на оттеглянето на държавата от ключови сектори и пълна либерализация на пазара, кризите показаха, че това е грешен модел, каза тя.
Председателят на бюджетната комисия в парламента и депутат от "Има такъв народ" Любомир Каримански заяви подкрепа за проектобюджета, но направи уговорка. Той потвърди нагласата на парламентарната група на ИТН за отпадане на параграфите в преходните и заключителни разпоредби – от параграф 10 до 104. Целта е една – да не повтаряме порочна практика – чрез Закона за държавния бюджет да се променят и закони, които нямат отношение към бюджета, посочи той. Каримански коментира, че разбира желанието чрез преходните и заключителните разпоредби да се задействат реформите, но препоръча това да не се прави по този начин.
Мартин Димитров от "Демократична България" посочи, че има потенциал за развитие на производството и инвестициите. 4,7 на сто растеж на икономиката е възможен. България може да стане богата държава, смята той.
От ГЕРБ-СДС не очакват да се изпълнят заложените параметри. Те отправиха критика за секторните политики. Екатерина Захариева смята, че парите за Министерството на външните работи са по-малко. Очевидно външната политика няма да е приоритет, предположи тя. Красимир Вълчев пък постави въпроса за инфлацията. Според него поне три на сто от инфлацията се дължи на закъснелите мерки от държавата да компенсира бизнеса. По думите на Вълчев така се е стигнало до момента, в който високите цени на енергоносителите да проникнат в крайните цени.
Зам.-председателят на парламента и депутат от "Възраждане" Цончо Ганев изрази мнение, че в проектобюджета липсват реформите. Според него не се разбирало за какво ще се предвиди и новият външен дълг. Когато икономиката е в растеж, тогава държавата трябва да спестява или поне да запази баланса в бюджета, счита той.
Един от любопитните моменти на днешното заседание бе, когато настоящият финансов министър Асен Василев и неговият предшественик Кирил Ананиев от ГЕРБ бяха по едно и също време на парламентарната трибуна. Двамата влязоха в спор за вижданията си как трябва да бъде изготвен държавният бюджет.
"Провеждате финансов и социален експеримент", обяви бившият финансов министър. Той обвини правителството, че влошава бюджетната дисциплина със заложените високи нива на дефицит и дълг през тази и следващите две години. Ананиев обвини настоящия ресорен министър, че "непочтено жонглира със стойностите за дълга и БВП". А Василев от своя страна го предизвика. "Между първо и второ четене ще съм ви безкрайно благодарен да видя кои разходи искате да бъдат орязани, така че да постигнете желания от вас дефицит и дълг", каза той. А ексминистърът министър му отговори: "Не мога за пет минути да ви уча как се прави бюджет. С това съм се занимавал повече от 30 години."
