ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Данък „Дянков” и данък „Горанов” си отиват

Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков и заместник-министрите на финансите Владислав Горанов и Боряна Пенчева ще представят проекта на Пакта за финансова стабилност на срещи с лидери на парламентарно представените политически сили

Имало едно време едни несъстоятелни данъци, въведени от двама финансови министри. Така започва, а вече и завършва, една приказка за грубия фискализъм.

Данък „Лихва” върху доходността от банковите депозити с автор Симеон Дянков не успя да привлече 120 млн. лв. в хазната годишно.

Данък „Уикенд” с баща Владислав Горанов също не защити правото си на съществуване – тогавашният министър обещаваше поне 100 млн. лв. на година в хазната от него. Двамата може да бъдат определени като приказни герои, защото събраха обещаваните милиони само на приказки.

 

От облагането на лихвите отдавна няма смисъл. Няколко години след въвеждането му през 2013 г., от него постъпваха около 50 милиона в хазната, след това приходите паднаха до около 5 млн. лева.  

Данък „Уикенд” бе въведен през 2017-а. През последните години от него в хазната не постъпват повече от няколко десетки милиона. 

Интересно е да припомним една словесна престрелка между Дянков и Горанов още преди налогът да стане факт. Дянков определи идеята на Горанов като "недомислица". Наследникът му Горанов затвори устата му с репликата: "Дянков няма как да има пълен поглед, защото не е министър и това му пречи на анализа". Горанов има обяснение за всичко, невъзмутим е и критиката към него трудно би го извадила от равновесие. Затова обясни, че данък "Уикенд" е изискване за страните членки на Евросъюза. Ясно и просто!

 Разумът, макар и със закъснение, надделя

"От 1 януари следващата година данъкът върху приходите от лихвите по депозити няма да се плаща", каза специално за "БАНКЕРЪ" председателят на бюджетната комисия в парламента Любомир Каримански.

 "Няма смисъл от този данък, банките вече не приемат депозити, вдигат таксите по всички сметки и слагат наказателна такса за големите спестявания", посочи Каримански. За последната година приходите от данък "лихва" били 5 млн. лв., докато разходите за администрирането му –  5.5 млн. лева. Очевидно, дори банките нямат мотив да спазват тази изгнила норма.

Така нареченият

данък „Уикенд“ ще бъде намален,

каза Каримански.  „Ставката му е възможно да бъде 5 или дори още по-малък процент, но така, че той ефективно да облекчава и бизнеса, и физическите лица“. 

На въпрос "Възможно ли е това да стане между двете четения на бюджета?", той отговори: „Възможно е да се внесе, тъй като преди края на бюджета трябва да гледаме второто гласуване на промените по ЗКПО, които аз съм внесъл заедно с други народни представители“.

С промените се запазва разграничаването на разходите, свързани с лично ползване на фирмени активи, като са предвидени три категории – превозни средства, недвижима собственост и друг вид активи. Така реално цялата бумащина около администрирането им остава същата и реално облекчението няма да е голямо, коментират данъчни експерти. Те посочват, че вероятно управляващите няма да променят разпоредбите в Закона за ДДС, които касаят т. нар. "Данък уикенд", тъй като в този случай България рискува наказателна процедура от ЕС.

 

Прибират без да питат

Доходите от лихви по срочни депозити на местни физически лица в търговските банки в страната не се обявяват в данъчната декларация за доходите на физическите лица. Законът не изисква гражданите да декларират или да плащат този данък, защото задължение на банката, в която имат депозит е, да го изчисли, удържи и внесе по сметката на Националната агенция за приходите. 

Независимо от това дали дадено физическо лице е длъжно да декларира доходите си на друго основание (например получени доходи от хонорари или наеми), данни за размера на депозита, за начислената и изплатена лихва или дължимия данък върху нея не се попълват в данъчната декларация, напомнят от НАП. Лихвените доходи по безсрочни депозити и т.нар. детски влогове не подлежат на облагане с данък върху доходите.

Авансово платените лихви по депозити, чийто падеж е през следващата година, също подлежат на облагане, съобразно правилата на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, припомнят от НАП. Ако например през октомври 2021 г. е сключен договор за срочен депозит за срок от 6 месеца, чийто падеж е през март 2022 г., като лихвата е изплатена авансово през 2021 г., доходът от лихви се счита придобит към датата на падежа през 2022 г. и трябва да бъде обложен. 

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че служебното правителство свърши добре работата си?

Подкаст