Вдигането на данък печалба до договореното от ОИСР равнище от 15 процента, ще засили опитите за избягване на плащането на този данък, като вместо дивиденти, ще се раздават по-големи заплати. Те предварително ще изяждат печалбата, а от там и дивидента, респективно данъка върху тях.
Това коментираха мастити одитори, които познават данъчната практика и народопсихологията ни. И за сетен път стана ясно, че вратички има не само в действащото законодателство, а с търсенето им се започва дори и на идейна фаза при бъдещото нормотворчество.
Бившият зам. финансов министър Людмила Елкова потвърди тази възможност.
"По принцип е възможно подобно „бягство”. Но не бива да забравяме, че на изхода чака Данък общ доход. Както и осигуровките, но заплатите в подобни подразделения със сигурност са доста над максималния осигурителен доход, така че може да се окаже, че има смисъл. Всичко е въпрос на сметки”, каза Елкова специално за „БАНКЕРЪ”.
Въвеждането на единната ставка от 15% задължително ще повлияе на инвестиционния интерес към България. Не се и крие, че основната цел е преодоляване на данъчната конкуренция. Така че държави в ЕС като България, Ирландия, Уелс и Прибалтийските държави са най-силно засегнати. Това са държави, които привличат инвестиции с ниско данъчно облагане. Това предимство по отношение на тези големи групи вече няма да е на лице, обясни бившият заместник-министър на финансите.
Сроковете за въвеждане на това законодателство от всички държави членки са много амбициозни. До края на 2022 година трябва да бъде приета програмата на директивата и от 1 януари догодина трябва да бъде имплементирана във всички национални законодателства.
В проекта на програмата, която следва основната линия на ОИСР, а именно мултинационални компания с минимум 750 млн. евро годишен оборот (консолидирани отчети), има редица изключения, за които са нужни анализи, които вероятно се правята. "Всичко трябва чисто математически да се проиграе, за да се види дали са приложими или не за България", каза Елкова.
"Най-общата картина е, че ако ние можем да облагаме със своята ниска данъчна данъчна ставка от 10% дъщерните дружества на тези големи мултинационални компании, а остатъкът до 15% да се плаща там, където е централата на компанията майка. Другият вариант е България да повиши данъка за дъщерните дружества на територията на България".
Ако запазим 10-те процента, и другите пет процента се довнесат в държавата, където е регистрирана компанията майка, ефектът за България остава само имиджов, че ние тук никого не облагаме с 15%, а за всички е 10, добави събеседничката. "Но така или иначе компаниите ще плащат 15%. От фискална гледна точка по-изгодно е ние да приемаме тези допълнителни 5%".
Едно от изключенията е, че можем да изберем въпросните дъщерни дружества на компаниите майки, които отговарят на тези условия тук, да намалят данъчната си основа, след изтичане на един преходен период, с 5% от разходите за персонал на заетите при тях и 5% разходи за дълготрайни материални активи, в нашия случай – за амортизация. Това освобождава компанията и съответно държавата от прилагане на режима за 15%-на минимална ставка. Трябва чисто математически да се види как изглежда този вариант, обясни Людмила Елкова.
Въвеждането на глобален минимален корпоративен данък от 15% изглежда все по-близо. В международен план е постигнат консенсус, а лагерът на опонентите в ЕС се oпразни, след като Ирландия, Унгария и Естония накрая също решиха да застанат зад проекта. Европейската комисия публикува финален проект на директива. На фона на промените, описани в официалната й комуникация като "земетръс" за международната данъчна система, планираният срок за имплементация до края на 2022 г. изглежда изненадващо кратък.
През миналото лято първото служебно правителство изпрати до ОИСР позицията на България, че подкрепя данък печалба за големите фирми да бъде минимум 15%.
"Без дискусия, без прессъобщение, без аргументация защо това да е в интерес на България. Научихме случайно от международните медии. Редно ли е такъв обратен завой да се предприема от служебно правителство? Не е." Това коментира бившият вицепремиер и министър на икономиката Николай Василев.
Според проекта всяка група трябва да изчисли колко общо печалби отчита от дейността на дъщерните си компании в страната и колко общо данък е платила тук. Ако ефективната ставка е под 15%, групата ще трябва да доплати разликата. Има няколко варианта как новите правила ще работят у нас заради предвидените опции и изключения в директивата.
Най-примамлив за нас поне на пръв поглед изглежда вариантът да си запазим десятъка, пък с останалите 5 на сто да става каквото ще. Какво следва? Проектът не налага вдигане на националната ставка за транснационалните компании у нас, но предвижда, че ако тя ефективно е под 15%, майката в групата да плати допълнителен данък (5%) за ниско обложените й печалби в България. Петачето обаче ще се внесе в бюджета на държавата, където е базирана централата, а това не е България. Което значи, че България няма да спечели нищо, а и ще изгуби имагинерната си инвестиционна примвлекателност с ниския корпоративен данък от 10 на сто.
Тук идва ред на едно много важно изключение. Проектът позволява на компаниите да изключат от облагаемата основа обичайна възвръщаемост от реални инвестиции в активи и персонал.
Но, рано е за радост. Голяма част от чуждестранните компании в България оперират местни звена, които работят с нисък размер на рентабилност. На практика те никога не са се възползвали от ниската ставка на корпоративен данък у нас, защото така или иначе отчитат ограничен размер на печалби в страната. А това значи, че след приспадане на облекчението част от големите компании, присъстващи у нас, може и да не се натоварят допълнително с данък.
Вторият вариант за наша реакция е 15% за най-големите и 10% за всички останали. При този вариант България може да уведоми ЕК, че избира сама да налага и да събира от подразделенията на гигантите допълнителните 5% в своя бюджет. Така за най-големите компании данъчната тежест ще бъде същата, но поне ще има някаква полза за българския бюджет.
Третият вариант изглежда като е най-нежелан за нас – 15% за всички. Директивата ще въведе изключително сложни правила за определяне на данъчната основа, към която се прилага 15% данък. Затова не може да се изключи и технократски подход, при който новите европейски правила и/или ставка нулират съществуващото облагане у нас до момента. Това би улеснило администрирането на данъка, но негативите за голяма част от бизнеса при този сценарий са очевидни. България няма да може да се превърне в регионален финансов хъб.
Но да се върнем на втори вариант – 15% за гигантите и 10% за средния и дребен бизнес. Това е най-логичният и най-ефективният.
Дали и Финансите мислят така?
