Цената на черното злато надхвърли 95 щ. долара за барел за първи път от 2014-а и заплашва да нанесе двупосочен удар върху световното стопанство: да потисне растежа и да повиши инфлацията.
Това е тревожна комбинация за Федералния резерв и за другите централни банки, които полагат усилия да овладеят най-мощния от десетилетия ценови натиск без да навредят на възстановяването от пандемията. Финансовите министри на Г-20 ще заседават дистанционно през тази седмица за първи път през тази година, като инфлацията е сред водещите теми.
Въпреки че износителите на енергия ще спечелят от ценовия бум и влиянието на петрола върху стопанствата не е чак толкова решаващо, голяма част от света ще понесе удар, защото компаниите и потребителите ще плащат по-високи сметки и покупателната им способност ще спадне заради по-скъпите храни, транспорт и отопление.
Според модела SHOK на агенция "Блумбърг", който оценява най-големите рискове в рамките на годината, поскъпване на черното злато до 100 долара за барел до края на февруари от около 70 долара за барел към 31 декември 2021-а, ще качи инфлацията с грубо 0.5% в САЩ и в Европа през второто полугодие.
"Джей Пи Моргън Чейз" предупреждава, че повишение на петролните котировки до 150 долара за барел почти ще спре глобалното възстановяване и ще запрати инфлацията над 7% – повече от три пъти над целевите равнища на мнозинството централни банки.
Суровият петрол е с около 50% по-скъп отколкото преди година и е част от по-обхватния възход на цените на суровините, който качи и газовите котировки. Основните двигатели на увеличението са следпандемичният ръст на световното потребление, геополитическото напрежение около петролния гигант Русия и проблемите във веригите за доставки. Перспективата за сделка по ядрените амбиции на Иран пък от време на време охлажда пазарното напрежение.
Изкопаемите горива – петрол, въглища и природен газ – осигуряват над 80% от глобалното енергийно потребление. А традиционната кошница от тях е поскъпнала с над 50% на годишна база, по информация на консултантската фирма Gaveksl Research.
Енергийният спазъм се наслагва и към сривовете в продоволствените вериги, което качва разходите и забавя доставките на суровини и стоки.
Сценариите на икономистите
"Голдмън Сакс груп", който прогнозира 100 щ. долара за барел суров петрол през третото тримесечие, пресмята, че този ръст ще качи инфлацията с 60 базови пункта, като най-тежък удар ще понесат развиващите се стопанства.
МВФ повиши прогнозата си за увеличение на глобалните потребителски цени до средно 3.9% в индустриалните държави и до 5.9% в развиващия се свят.
Икономисти на "Ейч Ес Би Си" пък предупреждават, че при тази висока инфлация и огромна несигурност, последното нещо, което трябва на възстановяващата се световна икономика е ново увеличение на енергийните разходи.
Засега Китай, който е най-едрият вносител на суров петрол и най-големият износител на стоки в света, успява да потиска инфлацията. Стопанството на страната обаче остава уязвимо на натиска, защото производителите вече жонглират с високите цени на суровините и се тревожат от недостига на енергия.
Централните банки вече дават приоритет на битката с инфлационния ръст вместо на подкрепата на потреблението.
Януарската инфлация в САЩ скочи до 7.5% годишно и пазарните играчи вече залагат на седем лихвени повишевия през тази година. Председателът на "Бенк ъф Инглънд" – Андрю Бейли – обоснова решението на паричните стратези да повишат лихвения процент с "натиска на енергийните цени". А шефката на Европейската централна банка Кристин Лагард обеща да "проучи щателно" какво влияние оказват разходите за енергия върху икономиката на еврозоната. Резервната банка на Индия пък обяви на 10 февруари петролните котировки за сериозен риск.
Все пак, световното стопанство вече не е чак толкова зависимо от черното злато както през 70-е години на миналия век, защото има и алтернативни енергийни буфери.
Налице са и сериозни следпандемични "резерви" – натрупани спестявания на домакинствата и по-високи трудови възнаграждения в условията на недостиг на квалифицирана работна сила.
Развитието на сектора на шистовия петрол в САЩ означава, че тяхното стопанство е по-малко уязвимо на енергийни шокове: потребителите плащат по-скъп бензин, но пък местните производители печелят повече. Главният икономист на "Мудис аналитикс" – Марк Занди – е изчислил, че всяко увеличение с 10 щ. долара на барел ще отнема по 0.1% от икономическия растеж през следващата година. За сравнение, преди "революцията на фракинга" това съотношение беше 0.3-0.4 процента.
Повод за празнуване имат и други производители на петрол.
Например, в руския бюджет ще влязат допълнителни приходи от над 65 млрд. долара през тази година, което ще помогне на Кремъл да компенсира евентуалните санкции около Украйна. Ще спечелят и други петролни гиганти от развиващия се свят, както и Канада.
За мнозинството потребители и за централните банкери пък основната тревога е колко бързо и колко далече ще стигне увеличението на енергията, особено ако глобалното стопанство загуби ускорение. Просто защото, по сметки на "Оксфорд икъномикс", всяко повишение с 10 долара на барел черно злато "изяжда" около 0.2% от световния растеж.
