Империята на обвинения в данъчни престъпления и пране на пари хотелиерски бос Ветко Арабаджиев продължава да се разпада. След като перлите в короната – хотел Маринела в София и „Виктория палас“ в Слънчев бряг смениха собствеността си през последните две години, сега на тезгяха е изваден и култовият пловдивски хотел „Марица“.
Въпреки че, според регистъра на Министерството на туризма, той е собственост на „Виктория тур“ АД – формално към днешна дата, името на бившия крупен хотелиер не съществува. Следите на собствеността днес потъват в регистрираното в Англия и Уелс „Комарто лимитид“.
Случващото се през последните години с Ветко Арабаджиев, в които той беше „изваден от играта“, а придобитото в бляскавия период от живота му преразпределено, доказват че той едва ли би се отказал от възможността да осребри останалото доброволно.
Очевидно сега е дошло времето за раздяла и с този хотел.
Това не е първият опит той да бъде продаден за доста повече пари, но очевидно мераклия за него не се е намерил, тъй като сега
цената, на която се предлага, вече е около 17 милиона евро.
Тук е моментът да кажем, че за разлика от другите големи хотели, емблематичният за града хотел „Марица“ така и не направи опит да работи по време на Covid-пандемията, а хлопна кепенци още в началото и дори при отслабване на мерките през лятото на миналата година не направи опит да отвори врати за гости.
Работел от време на време единствено ресторантът и то само за организирани мероприятия.
Градската легенда разказва, че апетит към хотела е проявявала фамилията на бившия кмет на Пловдив – Иван Тотев. Хора от Града под тепетата я сочат за потенциален купувач, тъй като тя също е отколешен играч в този бизнес. За фамилията на Тотев се знае, че се справя доста добре с предизвикателствата на този бизнес и успяха да развият хотел „Империал“ до ниво, така, че преди година да мине под шапката на „Радисън“.
Очаквано, екскметът и настоящ депутат от ГЕРБ – Тотев, категорично отрича да има такова намерение.
Пък може да има и очаквания,че цената му ще се срине още, като се има в предвид, че в последните години
хотел "Марица" влезе в черния списък
на Община Пловдив заради непокрити задължения за данък сгради и такса "смет", чиято сума надхвърля 100 хил. лева.
Освен това хотелът има разпра и с кметство в район "Северен" , което пък води дълга битка покрай строителството на допълнителните сгради към него.
Местните припомнят, че когато се разчиствал теренът за строителство на допълнителното тяло към хотела, е била унищожена градината с рядка растителност. И разказват за лятната градина точно до брега на Марица с много посещаван коктейл-бар. Спомнят си също, че преди повече от 15 години барът е бил затворен, градината изкоренена, а теренът посипан с пясък, за да се превърне в …открит паркинг.
Тук е моментът да припомним и
още нещо от историята на този хотел.
Оригиналната сграда на хотел "Марица" е построена в далечната 1968 г. във връзка със Световния младежки фестивал, който се провежда по това време у нас. През 1997-а хотелът е приватизиран от “Виктория инвестмънт” ЕООД. Както в. „Банкеръ“ писа още по онова време, порциите за раздържавяването в Пловдив бяха предварително определени. А според архивите на Агенцията по приватизация цената е била 1 800 000 щатски долара.
След приватизацията оригиналната сграда е облицована с алуминий и стъкло. На последния етаж беше открит фамозен панорамен ресторант. Интериорът на целия хотел беше реализиран под диктовката на Маринела Арабаджиева и в типичния за нея стил – червено, златно, черно, с тежки завеси и викториански мебели. Хотелът разполага с 95 стаи. По това време фамилия Арабаджиеви имат още по-мащабни планове като изграждане на втора кула до хотела и допълнително тяло на мястото на лятната градина, както и още няколко помощни сгради. Мераците за градежите обаче бързо утихват, а недостроените сгради остават да напомнят единствено за мегаломанията на елитното по това време семейство, което говореше за
инвecтиция в бъдещия комплекс в paзмep нa 40 млн. eвpo.
Разбира се бъдещият собственик на "Марица" може да се заинтересова от този проект, който предвиждаше градежът да е развит в композиция от различни обеми – по-високи и по-ниски. Планирано беше 3, 5, 6, 7- и 17-етажно застрояване. Според ангажираните с проекта по това време, те били композирани така, че да могат да съществуват както функционално с хотелската сграда, така и самостоятелно.
В тези мегаломански намерения на фамилия Арабаджиеви няма нищо лошо, само че както често се случва у нас – събудилите се за една нощ милионери, често възприемат желаното за действително… Но както също така добре знаем от високо се пада най-лошо.
