Направо в дълбокото – как функционира олигархичния модел в медиите. Никаква тайна не е, че статуквото се крепеше на една проста, но ефикасна конструкция: завладява входа на обществената система с медиите, и изхода – през съдебната власт. Така третата и четвъртата власт, които не са избираеми, контролират първата и втората власт, които са избираеми.
– Отговарям с един конкретен пример: едно от най-скандалните решения на български регулатор със статута на независим специализиран орган беше на Комисията за зцащита на конкуренцията (КЗК) – при продажбите на двете големи частни телевизии NOVA и bTV. КЗК отказа на Петер Келнер да купи NOVA, защото притежавал телекомуникационния оператор Telenor и щял да получи господстващо положение на пазара. Само две години по-късно сръбският милиардер Драган Шолак придоби NOVA, заедно с най-големия телекомуникационен оператор VIVACOM. Тогава обаче това вече не бе господстващо положение на пазара. Никой не реагира, въпреки че тези действия засягат демокрацията и националната сигурност. И какво се оказа по-късно? Европейският регулатор разреши на Келнер да купи bTV, с което доказа, че нашите регулаторни органи се подчиняват на някакви други правила.
Нека сега погледнем зад завесата и видим какви са механизмите, които движат всичко това. Кои са действащите лица, способни да осъществят такива мащабни операции и какво целят с тях? Всъщност – тези сделки получи ли се, или са провалени?
– Дали са сполучливи или провалени тези сделки? Най-напред – много порочен е начинът, по който те са завършени и по който е структуриран телевизионния пазар към днешна дата. Водеща роля в случая имат държавните институции и т. нар. независими регулатори, които са избирани от политиците, но не защитават обществения интерес…
Ще стигне и дотам, защото ще се опитаме да анализираме и какви са възможностите на нашето общество да реагира в подобни случаи. Сега – кой е центърът на тази скрита медийна власт?
– Преди да ви отговоря, ще си позволя с няколко думи да се върна към началото на разговора ни. България, за разлика от Чехия, Полшжа, Унгария и Словения, закъсня с 8-9 години с приемането на закон, който да даде шанс за равнопоставеност при структурирането на телевизионния пазар и трансформацията на държавните медии в обществени. Имаше една комисия към Комитета по пощите и далекосъобщенията, чрез която политици и доверени техни експерти раздаваха ефирни честоти и лицензи. И когато Националният съвет за радио и телевизия (първообразът на днешния СЕМ – бел. ред.) се изправи пред възможността – след приемане на днешния закон през 1998 г. – да започне лицензионни процедури, изведнъж се оказа изправен пред отдавна изкривен и усърдно работещ медиен пазар. Съпротивата на вече създадените олигархични кръгове беше ужасна. Точно по онова време рекламният бос Красимир Гергов, който държеше две трети от рекламния бизнес и официално беше консултант на bTV, изведнъж се оказа собственик на тази телевизия. И това стана ясно три месеца преди нейния старт, но никой не провери каква е истината в регистрите на щата Делауеър.
Доколкото си спомням, тогава по закон беше забарено собственици на рекламни агенции да са собственици и съсобственици на електронни медии…
– Има даже препоръка на Мадлин Олбрайт на тема "Как действат българските олигарси!" Те още тогава бяха няколко обиколки преди държавните регулатори, които трябва да прилагат закона – и като опит, и като експертиза. И тогава, три месеца преди старта на телевизията, получихме писмо от НСРТ, че се промена юридическото лице на "Болкан нюз корпорейшън", а Мартин Помпадур се отказва от златната си акция. Тоест – още тогава се разбра, че Гергов е реален собственик на телевизията, но от това нищо не произтече. И какво направи първото правителство на ГЕРБ? Изхвърлиха от закона изискването, че собствениците на рекламни агенции нямат право да са собственици на електронни медии.След което Красимир Гергов излезе на светло…
Както вие пишете – "По-добре на светло, отколкото зад кулисите"…
– Точно така – медийните олигарси много успешно се намесиха и фалираха цифровизацията в България. Един милиард евро от еврофондовете и българския бюджет така потънаха, че няма почти никакви документални следи за тяхното съществуване. Журналистически разследвания за съдбата на тези пари също няма.
И какво излиза в крайна сметка – наши български и балкански олигарси въртят на пръста си световни гиганти като "Нюз корпорейшън"? Възможно ли е това, или "Нюз корпорейшън " е само една фасада на медийното задкулисие в България?
– Много колеги говориха, че това си франчайзинг, а официалните представители са все… голфъри (т.е. подставени лица, сламени кучета – бел. ред.). Така или иначе обаче оставайки под шапката на "Нюз корпорейшън" и довеждайки тук Албърт Парсън, те въведоха – и по отношение на маркетинга, и по отношение на цялостния мениджмънт – нови стандарти за Балканите. Но странното е, че за българския пазар – дали под прикритие, или не – вече се бяха появили големи медийни предприятия.
То, да се чудиш какъв е икономическия интерес, защото рекламния пазар у нас е изключително слаб. От друга страна обаче много по-лесно обяснимо е, ако си гониш политическите интереси с тези медийни конгломерати…
– Според мен те използват медиите като средство за влияние. И затова, може би, евроексперти продължават да се чудят защо на малък пазар като нашия има толкова много медии. Зпначи медиите по-скоро са пиар на своите собственици…
И се захранват с държавни и европейски средства?
– Не, захранват се с пари от други дейности! Аз си разреших да лансирам една идея, която в световния телевизионен пазар е водеща: големи медийни концерни и аудио-визуални предприятия се сливат и играят заедно на пазара, но основният им предмет на дейност остава създаването на аудио-визуална продукция. Ддокато у нас едни хора, примерно – Кирил Домусчиев – си купи телевизия и медийна група, без изобщо някога да е проявявал интерес към медийния бизнес. Публична тайна е, че това става с посредничеството на Делян Пеевски. След което мениджмънта на най-голямата група в България беше поверен на мениджмънта на "Канал 3", а "всичко" стана… "Нова Нюз".
