На днешния ден можем да си спомним за Иван Евстратиев Гешов – български политик, водач на Народната партия. Той е роден в Пловдив на 20 февруари 1849 г. в семейството на Евстрати Иванов Гешов и Харитина Нешева. Баща му е от влиятелния карловски търговски род Гешовци и съдружник в търговската фирма „Братя Гешови“, а майка му – от копривщенската фамилия Чалъкови, първа братовчедка на Георгаки Чалъкоглу (българсдки общественик и осмонски политик, в създаването на Българската екзархия и участва в нейното управление).
Иван Гешов е бил министър-председател на България в 32-то правителство на България (1911-1913 г.), както и финансов министър в три кабинета. Той е бил и народен представител в 11 обикновени и в две Велики народни събрания (III и V) и председател на XI (1901 г.) и XIII (1913 г.) Обикновено народно събрание. Гешов е бил председател на Българското книжовно дружество (1898-1911 г.) и на Българската академия на науките (1911-1924 г.).
През 1869 г. Иван Гешов завършва „Оуенс Колидж“ и през следващите години работи в кантората на баща си. През целия си престой в Манчестър той се стреми да се самообразова, членува в местния „Атенеум“, просветно дружество с голяма библиотека, която редовно посещава. Според по-късните му спомени определяща роля за формирането на политическите му възгледи изиграва либералният философ Джон Стюарт Мил. От престоя в Англия у Гешов остава убеждението за голямата важност на общественото мнение при определянето на политиката на една страна, както и мисълта, че „най-добрата гаранция за доброто управление е един просветен народ“.
От 1883 г. Гешов живее в София, където става директор на Българската народна банка (1883-1886 г.). Неговият подпис е на първата емисия български левове.
След Деветоавгустовския преврат от 1886 година за сваляне на княз Александър I Батенберг участва за кратко в третото правителство на Петко Каравелов и първото правителство на Васил Радославов като министър на финансите. След падането на Стефан Стамболов през 1894 г. се включва във възстановената Народна партия и от 1894 г. е избиран тринадесет пъти за народен представител. Гешов е министър на финансите във второто и третото правителство на Константин Стоилов (1894-1897 г.), а след неговата смърт през 1901 г. оглавява партията.
След смъртта на богатия букурещки търговец и български меценат Евлоги Георгиев, първи братовчед на съпругата на Иван Гешов, през 1897 година Гешов се оказва „универсален наследник“ на покойника и изпълнител на завещанието му. След всички постановени в наследството или доброволни дарения в полза на роднини на Георгиев или благотворителни фондове, Иван Гешов наследява около една четвърт от ликвидния капитал на благодетеля си, което е достатъчно да го превърне в най-богатия български гражданин. До смъртта си остава главната движеща фигура зад построяването на нова сграда за Софийското висше училище, неговото превръщане в Софийски университет и последвало развитие, независимо че според формулировката в завещанието на Евлоги Георгиев бенефициент е трябвало да бъде по-скоро второ висше училище с политехническа насоченост. Успоредно с това, през 1908 г., Гешов прави лично дарение към Българското книжовно дружество, чийто председател е от 1898 г. до смъртта си, а през 1912 г., по време на министър-председателския му мандат, Народното събрание гласува и Закон за Българската академия на науките.
От 1911 до 1913 г. Иван Гешов е начело на коалиционно правителство на Народната и Прогресивнолибералната партия, в което той е и министър на външните работи и изповеданията. По това време е образуван Балканският съюз и е водена Балканската война (1912-1913 г.).
През пролетта на 1913 г. склонността на Гешов към компромиси със съюзниците, в частност приемането на външен арбитраж по споровете с Гърция, предизвиква напрежение между него и цар Фердинанд и на 17/30 май, денят на подписването на Лондонския мирен договор, той подава оставка. След неуспешен опит за формиране на широка коалиция, съставянето на нов кабинет е възложено на Стоян Данев, и макар Народната партия да остава в правителството, Гешов преминава на поста председател на Народното събрание.
На 4/17 юни Иван Гешов заминава на лечение първо във Виена, където го заварва началото на Междусъюзническата война, а след това във Виши. В края на юни Стоян Данев му възлага неофициална мисия в Лондон, но смяната на българското правителство и българското военно поражения я правят безсмислена и той заминава за Санкт Петербург, надявайки се да съдейства за българската кауза пред руското правителство. На 20 юли/2 август той се среща с руския външен министър Сергей Сазонов, който го уверява в руска подкрепа за ревизия на подготвяния Букурещкия договор (за прекратяване на втората Балнаска война), която така и не се реализира.
На 1 август пристига в Париж, където е включен като съветник в българската делегация за сключването на Ньойския договор.
През 1920 г. Гешов оглавява новосъздадената Обединена народно-прогресивна партия. През 1922 г. той е в чужбина, за да лекува проблемите си със сърцето, и така избягва започналите през септември преследвания срещу опозицията от правителството на Александър Стамболийски. След Деветоюнския преврат се връща в България и се присъединява към Демократическия сговор.
Иван Гешов умира на 11 март 1924 г. в София.
