Отново у нас се заговори за депозитната система за събиране но отпадъци. Може би като отговор на използваната сега чрез цветните контейнери, чиято ефективност понякога буди съмнения. Всъщност депозитната система беше позната у нас в годините преди 1989-а и тогава вършеше много добра работа. Българите бяха доволни, когато можеха да вземат някакви пари срещу връщането на някакъв стъклен амбалаж.
Факт е, че използваме все повече пластмасови бутилки и кутии за еднократна употреба или алуминиеви кенчета за най-разнообразни напитки като вода, безалкохолни напитки, сокове, енергийни напитки, мляко, алкохол и други. След краткосрочната им употреба обаче те се превръщат в огромно количество боклук навсякъде около нас.
При депозитната система потребителите, които купуват даден продукт,
плащат допълнителна сума (депозит),
която ще им бъде възстановена при връщането на опаковката или продукта в пункта за събиране, отбелязват от Сдружение "ЗА ЗЕМЯТА". А системата се основава на предлагане на икономически стимул за потребителите да връщат празните контейнери във всеки магазин, така че те да бъдат използвани повторно или рециклирани.
През последните години се развива интересът към инициативи за възвръщаем депозит, дори някои държави приемат нови и разширени закони за депозити като допълнение към съществуващите им модели за събиране на отпадъци от домакинствата.
В Министерството на околната среда и водите също имаше първата среща за обсъждане на обхвата и стъпките за въвеждане на депозитна система за опаковки в България. Мнения в дискусията изказаха заместник-министър Николай Сиджимов, експерти от дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, представители на браншовите организации на отделните заинтересовани страни от бизнеса – производители на безалкохолни напитки и пивовари, рециклатори, търговски вериги, организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки и представители на Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ).
Всички представиха своите първоначални позиции, като се обединиха около най-важните елементи и параметри на системата, които да бъдат внимателно проучени и оценени с оглед на
националните особености у нас за постигане на работещ модел.
Акцентът все пак бе поставен върху това да се стъпи върху досегашния опит, включително и допусканите във времето грешки в другите държави, за да се подсигури надеждността и ефективната работа на епозитната система за опаковки.
Депозитната система е ясна и лесна за използване, а освен това водят и до повече рециклиране, отбелязват от Сдружение "ЗА ЗЕМЯТА". Така е по-голямо количеството на реално върнатите бутилки, които после ще се рециклират отново в бутилки, което е и едно от изискванията на новата директива за ограничаване на пластмасовите изделия за еднократна употреба. Според експертите при опаковките с депозит вероятността да бъдат изхвърлени извън определените места е 10 пъти по-малка, отколкото при останалите опаковки. По този начин общото ниво на нерегламентирано замърсяване намалява наполовина, а броят неправилно изхвърлени бутилки намалява с 90 процента.
Заедно с това, с въвеждането на депозитна система за събиране на отпадъците може да се възстанови и баланса между отговорността на производителите, потребителите и държавната и местна власт, като спасим от боклука и рециклираме повече опаковки.
Новините от света показват, че
депозитните системи постоянно разширяват териториите си на прилагане.
Такива действат в над 40 региона и държави по света, от които десет са в Европа, съобщават от Сдружение "ЗА ЗЕМЯТА". За ползата от тях говори и това, че до момента нито една от тези държави и региони не се е отказала от депозитната система, а все повече нови региони я въвеждат. В Литва, например, тя е въведена от 2016 г., а още 11 страни и региони в Европа: Белгия, Ирландия, Словакия, Латвия, Нидерландия, Малта, Австрия, Румъния, Шотландия (Обединеното кралство), Каталуния (Испания) и дори Турция, се подготвят да започнат да я използват.
