Водещите браншови асоциации в областта на високите технологии – Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии /AIBEST/, Българска асоциация по информационни технологии /БАИТ/, Българска асоциация на софтуерните компании /БАСКОМ/, Българска стартъп асоциация /БЕСКО/, Фондация "Клъстер информационни и комуникационни технологии" /ИКТ
Клъстер/ и Българска работодателска асоциация иновативни технологии /БРАИТ/, изразяват категоричната си позиция, че не подкрепяме решението за вдигане на максималния осигурителен
праг на 3400 лв. от 1 април 2022 година. „И в нито един момент не сме изразявали съгласие с това“, пише в позицията им.
От браншовите организации отбелязват, че преди да се взимат толкова важни решения, които засягат пряко високотехнологичната
индустрия, е редно те да се обсъждат с бранша предварително, а не диалогът да започва постфактум с очакването бизнесът да валидира вече взето решение от правителството. „Въпреки че
увеличението на максималния осигурителен доход за пореден път се прави без анализ, без оценка на въздействието и без никаква промяна в качеството на социалните услуги, за които ще се плаща
повече, ние ще продължим участието си в диалога за изработване на предвидим механизъм за изчисляване на максималния осигурителен доход в бъдеще“, пише още в позицията им.
Те остават неотстъпчиви в настояването си да започнат сериозни реформи, свързани с постигане на по-висок ръст на икономиката и повишаване на доходите на работещите, съответно и
повишаване на приходите в хазната. Според тях обаче, от ключово значение е, също така, по-голяма част от бизнеса да плаща коректно своите данъци и осигуровки, по примера на компаниите от сферата на информационните технологии.
„Ние доказано умеем да влагаме, инвестираме много по-добре от държавната администрация в развитие, разкриване на нови и добре платени работни места. Развитие, което носи повече приходи,
данъци и възможности те да бъдат използвани за социални дейности“, подчертават от браншовите асоциации в областта на високите технологии.
В тази връзка те очакват със съвместни усилия да се постигне:
-Привличане на висококвалифицирани специалисти и подкрепа за уреждане на статута на семействата им. Подкрепа на чуждестранните студенти от трети страни, завършили в
български висши училища, да придобиват по-лесно разрешение за работа.
-Електронното управление и минимизиране нуждата бизнеса и гражданите да общуват на живо с институциите.
-Образование, което да бъде адаптирано към бързо променящия се свят и пазар на труда. Насърчаване на НИРД.
-Осъвременяване на остарялото законодателство, касаещо бизнеса, (дистанционна работа, електронни трудови книжки и др.).
Високотехнологичните компании формират голяма част от средната класа и помагат за устойчивото развитие на българската икономика – сега повече от всякога. Точно тези бизнеси са притегателна сила за високообразован талант, за връщането на българи, образовани и реализирали се зад граница, както и за чуждестранни граждани, които избират да продължат тук своето кариерно развитие, да създават семейства и да изграждат живота си.
„Нашите компании са посланиците, които брандират държавата ни като привлекателно място за бизнес и иновации. Още повече, бизнесите от индустрията не търсят субсидии и финансова помощ от държавата, а целенасочен диалог за бъдещето на България“, пише още в становището.
Увеличаването на задълженията към държавата именно за високотехнологичния сектор, който осигурява растежа, иновациите и цялостната дигитализация, е лош сигнал за бъдещето на
българската икономика и устойчивостта на сектора, която апелираме да не се приема за даденост, категорични са от браншови асоциации в областта на високите технологии.
